Президентът Илияна Йотова обяви, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще бъде издигната от инициативен комитет, а не от политическа партия. В изявлението ѝ бе посочено, че в следващите дни ще бъдат разкрити допълнителни подробности за кампанията и организационната рамка. Бе уточнено, че името на кандидата за вицепрезидент ще стане ясно през есента. Този ход бе представен като опит да се събере по-широка обществена подкрепа извън партийните структури и да се отговори на очакванията за национално представяне.
Реакциите от политическите формации бързо последваха съобщението. От „Да, България“ официално заявиха, че няма да подкрепят кандидатурата на Йотова. Позицията на „Продължаваме промяната“ остана в рамките на вече обявеното споразумение за общ кандидат с „Демократична България“; депутатът от ПП Николай Денков посочи, че „вече в края на миналата година подписахме споразумение с ‘Демократична България’. В момента наблюдаваме кои кандидати биха се заявили и когато има име, ние ще излезем и ще го обявим“.
Лидерът на БСП Крум Зарков публикува в социалните мрежи подкрепа за кандидатурата на Йотова, а бившият премиер и член на партията Сергей Станишев в предаването „Опорни хора“ я определи като „най-естествения избор за членовете и симпатизантите на БСП“. Станишев добави, че формата на издигане чрез инициативен комитет е подходяща, защото „в крайна сметка никоя партия сама по себе си не носи автоматично 50+1. Президентът търси подкрепа от национално широки кръгове от обществото“.
Паралелно с кадровите теми, от ПП и „Да, България“ отправиха критики към проектобюджета за 2026 г. ПП призоваха президента да наложи вето върху план-сметката, а представители на „Да, България“ посочиха наличие на необосновани разходи и липса на средства за детската болница. Божидар Божанов заяви, че „всеки един от трите бюджета има твърде много грешки“, а Николай Денков коментира, че не е изяснено как ще бъдат решени заплатите на специалистите. Снощи от президентската администрация бе съобщено, че са постъпили около 26 становища по бюджетите на ДОО и НЗОК; тъй като нито едно не съдържало мотиви за оспорване, указите за обнародване бяха подписани.