Бившият министър на земеделието Иван Христанов заяви, че предложените доброволни стандарти за български хранителни продукти няма да решат проблемите с качеството и произхода, ако не бъдат подкрепени със задължителни правила и работещ контрол. По думите му самата идея е непълна, ако не се осигури реално изпълнение на правилата и механизъм за прилагане. „Няма такова животно като доброволен стандарт. Стандартът е задължителен, иначе не е стандарт“, подчерта той в ефира на Bulgaria ON AIR, акцентирайки върху необходимостта от законодателни и административни мерки.
Христанов припомни, че съществуващите европейски норми вече позволяват проверки дали съдържанието на продуктите отговаря на посоченото на етикета и че при установено несъответствие се налагат санкции. Той даде конкретен пример: ако продукт е описан като произведен от българско сурово краве мляко, а всъщност е направен от сухо мляко, това подлежи на наказателни мерки. Бившият министър настоя държавата да въведе задължително и ясно обозначаване на произхода за основните суровини при храни за ежедневна консумация, особено при месото и млечните изделия, за да може потребителят да прави информиран избор между българско и вносно.
Критиките на Христанов достигнаха и до управлението, което според него дава повече обяснения, отколкото реални действия. Той коментира, че с парламентарна подкрепа от 131 депутати би действал решително: „Ако имам 131 депутати, като ледоразбивач ще карам напред“, каза той, имайки предвид възможността за по-активна законодателна промяна. Според бившия министър сериозен проблем остава и битката със сивия сектор в хранителната индустрия; неговата оценка е, че между „20 и 30% от храната са чисти ментета или храни с изтекъл срок на годност, контрабанда и нередовен внос“.
Христанов изтъкна, че ефективният контрол зависи от подготовката и мотивацията на служителите, които трябва да осъществяват проверките. „За да осъществявате контрол, всичко опира до хора. Трябват ви биткаджии. Биткаджии вече няма“, каза той, като подчерта необходимостта от кадри и ресурси за постоянен надзор. До установяване на надежден институционален контрол той препоръча потребителите да пазаруват от проверени производители и търговски обекти, на които имат доверие.