Иран изпрати ново предупреждение до България след решението да бъдат разположени американски военни самолети в авиобаза Безмер, което бе определено от Техеран като „опасно решение“. В ефира на Нова тв журналистът Огнян Дъскарев и бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев коментираха възможните рискове и последици за страната. Според анализаторите непосредствена опасност от ракетна атака срещу България не съществува, но рискът от кибератаки и хибридни заплахи остава реален сценарий. Дъскарев заяви, че разбира притесненията на обществото, но настоя, че „няма опасност“ поради ограничените ирански балистични ресурси и наличните отбранителни линии около региона.
По-конкретно Дъскарев посочи, че Иран разполага с ограничен брой балистични ракети и че евентуален удар срещу базата Безмер едва ли е реалистичен вариант, като аргументира позицията си с наличието на четири линии на защита, включващи съюзнически флотове и регионални сили, както и българската противовъздушна отбрана. Милен Керемедчиев описа новата нота като сходна с първата и я определи като част от обичайна дипломатическа практика, отбелязвайки, че подобни послания са получени и от други държави, включително Великобритания. Той изрази мнение, че София е трябвало да реагира по-категорично, като „трябва да бъде извикан иранският посланик“ и да бъде заявено, че България ще защитава своята територия заедно със съюзниците в НАТО и ЕС.
Анализите на Дъскарев и Керемедчиев обхванаха и по-широкия контекст на конфликтите в Близкия изток и Украйна. Те посочиха, че най-ефективният инструмент срещу Иран остава икономическият натиск чрез ограничения върху петролната търговия, а за Украйна приоритет е засилване на противовъздушната отбрана. Дъскарев изрази скептицизъм по отношение на очакваната среща между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп във Вашингтон, докато Керемедчиев подчерта необходимостта Киев да получи повече системи за ПВО. Междувременно бившият заместник-министър на вътрешните работи и експерт по сигурността Иван Анчев заяви, че „военна опасност за България няма“, като обясни, че засилените мерки за охрана на въздушното пространство са превантивни и част от гарантирането на националната сигурност.
Иван Анчев обърна внимание, че най-слабата връзка в защитата на източния фланг на НАТО е именно противовъздушната отбрана и че затова мерките за укрепване не са изненадващи. Той припомни, че в последните години част от българското въздушно пространство е било охранявано от съюзнически сили и посочи разполагането на гръцка батарея „Пейтриът“ като индикатор за нуждата от допълнителни отбранителни способности. Анчев също така критикува появилите се информации за евентуална покупка на употребявани МиГ-29, определяйки такава стъпка като „абсолютно скандално решение“, ако бъде потвърдена. Той посочи, че годишният доклад на ДАНС не описва необичайни рискове, а акцентира върху съвременните заплахи и открито посочва държавите, които работят срещу българските интереси, като призова обществото да не се поддава на внушения за непосредствен и реален военен риск.