Пловдив осъмна под звука на зурни и тъпани, но в някои от етническите квартали, сред които Столипиново и Шекер махала, празничната еуфория бе по-умерена от обичайното. По брега на река Марица десетки семейства се събраха днес, за да почетат Едерлези и да потърсят благословията на водата. В това число бе и семейството на няколкомесечния Симеон, който за първи път беше доведен до реката за ритуала. Действието около детето премина в тесен семеен кръг; след като бе отведено от своята леля още снощи по стар обичай, Симеон бе върнат за символичното потапяне и молитва, извършени от дядо му с пожелание за здраве.
Празникът се усеща като променящ се — шумните събирания и ритуалите с колене на агне и обредно измиване вече не са толкова чести, и мнозина от ромската общност отбелязват промени в практиките. В разговор дядо Симеон отбеляза: „Традициите не са това, което бяха.“ Той обясни, че част от хората са в чужбина, други са мюсюлмани, но неговото семейство продължава да спазва обредите. Семейството заяви, че е останало в страната въпреки трудностите и че поддържа поминък с отглеждане на животни, което е свързано и с празничните им ритуали.
Спазеният около Симеон обичай предвиждаше символичното „отвличане“ от лелята като знак за щастие и здраве, след което детето бе върнато на родителите за финалната благословия край водата. Дядото, носещ името Симеон, извърши потапянето и отправи молитва за здраве пред близките, без тържествена показност. Въпреки отслабващия обществен размах на Едерлези, духът на празника остава жив в кварталите, макар че традиционните пищни софри по брега на Марица се срещат по-рядко и събитията придобиват по-камерен характер.