Първият по-голям стадион в Пловдив, разположен на Асеновградско шосе и свързан с клуб „Локомотив“, често остава встрани от съвременните представи за спортната карта на града. В периода след формирането на футболния елит той бе използван за домакинство на шест пловдивски дербита между Локомотив и Ботев, тъй като до 1954 г. липсваше друго подходящо съоръжение. Първото от регистрираните дербита е на 1 април 1951 г. – Локомотив побеждава с 3:0, а последното на този стадион е от 11 септември 1953 г. при победа 2:0. Общият баланс на тези срещи е 4 победи за Локомотив, 2 за Ботев, голова разлика 9:3.
В исторически план полето и спортните съоръжения в Пловдив преминават през няколко етапа. Учреденият през 1926 г. „Спортклуб“, предшественик на „Локомотив“, е притежавал игрище, но след земетресението през април 1928 г. остана без терен, тъй като оцелели жители бяха пренастанени там. В началото на 30-те години общински планове предвиждат голям спортен комплекс зад квартал „Лаута“ върху 200 декара с плувни басейни, тенис площадки, стрелбища и други съоръжения. През 1933 г. са направени административни постъпки за узаконяване на терените на „Ботев“, „Левски“ и „Марица“, а в периода 1941–1943 г. на полето „Левски“ е издигната масивна трибуна за 7 000 зрители и там през 1943 г. започват официални състезания.
Стадионът на Асеновградско шосе е имал капацитет за около 10 000 зрители и предлага разнообразни съоръжения — лекоатлетическа писта, волейболни и баскетболни игрища, тенис кортове и битова сграда. Футболният терен е описван с размери 105 х 75 метра и с дренаж. През годините съоръжението носи различни имена: Игрище „Левски“, ЖСК-Левски, БДЖ-Левски, Локомотив-Спартак и накрая „Локомотив“. Тук се провеждаха големи спортни празненства и състезания, а в периода 1948–1954 г., докато други стадиони не са налични, именно това игрище е сцена на градските дербита между двата най-големи клуба.
В началото на 60-те години съдбата на стария стадион е предопределена от нуждите на железопътната мрежа – гара Пловдив-разпределителна трябва да бъде разширена и това налага събаряне на съоръжението. Решението предвижда нов стадион в парк „Лаута“ на площ от 110 декара като компенсация за иззетия терен. По този повод арх. Здравко Василков коментира: „В периода 1962-1964 г. говорихме с председателя на „Локомотив“ Атанас Шейтанов по повод събарянето на стария стадион. Тогава предложих да се срещнем с министъра на земеделието и бивш председател на Окръжния народен съвет (ОНС) в Пловдив и поискаме едно парче земя в „Лаута“ за изграждането на новия стадион. Това щеше да е компенсация за терена на старото игрище на Асеновградско шосе. Мисля, че мястото го даде Общината, но всички средства за строежа дойдоха от Министерството на транспорта, респективно ЖП управление – Пловдив. След това Министерството прехвърли всичко на Община Пловдив.“
След демонтажа пространството на бившия стадион бе използвано за разширение на коловозната мрежа и зоната по бул. „Найчо Цанов“ бе оградена с бетонни панели. На мястото на игрищата и трибуните днес са релси, а от самия стадион са останали само портата, част от билетната каса и разрушени помощения. Новото съоръжение в „Лаута“ започва да се строи през 1966 г., открива се през 1982 г., а в началото на 90-те е завършено. През 2010 г. бе извършена пълна реконструкция, следвана от допълнителни обновления; по план до края на годината е предвидено завършване на последната централна трибуна, което ще подсигури четири нови трибуни за стадиона.