Националната линия на бедност за 2025 г. е определена на 866 лева, като според данни на Националния статистически институт 21.2% от населението — около 1.37 млн. души — попадат под този праг. Този процент бележи лек спад спрямо предходната година, въпреки че номиналното увеличение на прага е двуцифрено. Статистиката очертава познатото противоречие: показателите се подобряват в номинален израз, но това се случва в условия на общо поскъпване, което ограничава реалната покупателна способност на домакинствата.
Анализът подчертава ролята на социалните трансфери за ограничаване на бедността. Ако се изключат всички социални плащания и пенсии, делът на бедните би нараснал до 45.4% от населението. Дори само при елиминиране на социалните помощи и пенсиите делът би скочил до 29%. Тези данни показват, че пазарът на труда сам по себе си не компенсира риска от материална бедност и че социалната система изпълнява ключова компенсаторна функция.
Разпределението по икономическа активност показва сериозни неравенства: най-висок остава делът на бедните сред безработните — 55.1%. Сред заетите 11.8% попадат под линията на бедност, като рискът при непълна заетост е почти три пъти по-висок. Това очертава разрастващ се сектор на „работещи бедни“, особено при по-нискоквалифицираните позиции. Образователното ниво е силен защитен фактор: почти половината от заетите с начално или без образование са бедни, докато при висшистите делът е около 4%.
Рисковете се концентрират и в структурата на домакинствата. Големите семейства и самотните родители са най-уязвими — съответно над 50% и около 40% изпитват бедност. По показателите за материални лишения над 40% от домакинствата не могат да посрещнат неочакван разход, почти толкова не могат да си позволят почивка, а около една пета имат затруднения с текущи разходи като сметки за жилището. Индикаторът за тежки лишения обхваща 15% от населението. Комбинираният показател за риск от бедност или социално изключване остава висок — 29% или близо 1.9 млн. души, с минимален спад спрямо предходната година.
Регионалните различия са значими както по абсолютна стойност на линията, така и по относителен дял на бедните. Линията варира от около 580 лв. в най-слабо развитите области до 1 304 лв. в област София (столица). Най-ниски прагове през 2025 г. са в Силистра (580 лв.) и Видин (664 лв.), а най-висок — в София (1 304 лв.), следвана от Варна (977 лв.), Русе (904 лв.) и Стара Загора (883 лв.). За област Пловдив праговата стойност е 817 лева. По отношение на относителния дял на населението под линията най-високи са Стара Загора (28.4%), Сливен (23.9%), Търговище (23.7%) и Ловеч (22.8%), а най-ниски — Враца (10.5%), Кюстендил (12.1%) и Габрово (12.3%).