Цените на руския сорт суров петрол Urals, на втечнения природен газ, алуминия и на някои торове рязко се повишиха след ограничаването на корабоплаването през Ормузкия проток, посочват анализи, представени от Argus Media и цитирани от Bloomberg. В петък референтната цена на Urals в западните рускi пристанища бе отчетена средно на 93,40 долара за барел, според данните. Алуминият поскъпна с около 12%, а цената на уреята се увеличи с почти три четвърти от началото на конфликта. Ограниченията за износ и смущенията в логистиката доведоха до бързо пренасочване на търсенето и ръст на цените на множество суровини.
Контролът на Техеран над Ормузкия проток блокира голяма част от потоците на суров петрол от Персийския залив и това промени търговските потоци. Вашингтон бе предприел облекчения в санкциите за руското морско нефтено търгуване, а западни клиенти започнаха да проявяват отново интерес към руски метали, които преди това бяха до голяма степен избягвани. „Без войната в Иран ситуацията в руската икономика би била много по-лоша, отколкото е сега“, заяви Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия-Евразия“. Преди ескалацията руските власти обмисляха намаляване на цената, използвана за бюджетното правило, до 45–50 долара за барел и бяха на път да занижат прогнозата за растеж.
Анализите на няколко европейски правителства, споделени анонимно с Bloomberg, посочват, че руският износ на петрол може да получи тласък до 40 милиарда долара, ако цените останат високи до края на годината; при бърз край на конфликта този ефект би бил под 10 милиарда. Напрежението в Персийския залив също благоприятства руския алуминий: референтните цени се насочват към четиригодишен връх след удари по заводи в Бахрейн и ОАЕ. United Co. Rusal International PJSC, която представлява над 5% от световното производство, е получила запитвания от САЩ и Европа за свободен капацитет; през последните години компанията бе принудена да пренасочи около половината от продажбите си към Китай.
Затварянето на Ормузкия проток прекъсна и потоците на торове и на газа, необходими за тяхното производство. Русия, втора по големина производител на торове и участник в около една пета от световната търговия, е в позиция да запълни част от празнината. За момента бе въведена квота за износ на азот и някои комплексни торове от 18,7 милиона тона до края на май, а доставките на амониев нитрат са забранени до 21 април. „Руските доставки стават все по-важни за световните пазари на азот и фосфати“, каза Тейлър Ийстман, търговец на торове в Andersons Inc. В същото време някои руски заводи остават извън строя след удари.
Въпреки нарастващите приходи, възможностите на Русия да извлече пълна полза са ограничени от украинските удари по нефто- и торова инфраструктура. През последните седмици центровете за износ в Балтийско море бяха атакувани многократно, като товаренето в Уст-Луга е спряно от 25 март, а заводът „Дорогобуж“ ще остане изключен до май след дронова атака през февруари. Освен това удари срещу Иран засегнаха голям завод за втечнен газ в Катар, с повреди за около 17% от капацитета му, което засили конкуренцията между азиатски и европейски купувачи и допринесе за по-високи световни цени на газа. Последствията за пазарите се очаква да се отразяват продължително, което ще благоприятства Москва при сегашните условия.

