Фотографът и изследовател Пламен Кочев представя рядка снимка и видеоразказ, които реконструират малко позната страница от историята на Пловдив. Материалите проследяват връзката между легендарна бяла осмоъгълна беседка в Градската градина и чешкия инженер и градоустроител Йосиф Шнитер, чиято дейност е свързана с формирането на модерния облик на града в края на XIX век. Публикацията включва художествен разказ, озаглавен „Беседката“, който смесва документални данни и художествена реконструкция, както и видео, допълващо визуалния контекст на фотографията.
Разказът поставя действието в следосвобожденски Пловдив, сред пазара край река Марица, стария турски мост и квартал Кършияка. Описани са пазарните сцени и семейство на селяни, пристигнали на пазара със волска каруца — баща Пано, майка Гроздана, синовете Дойчо, Райко и децата Марийка и Петърчо. В текста е отбелязано, че парка е устроен върху старото гробище Орта мезар, че в единия му край е издигната сградата на общинската служба и че в съседство са представителните домове на издателите Христо Данов и Драган Манчов и на обществения деятел Йоаким Груев. Информацията сочи, че Йосиф Шнитер е автор на няколко от тези постройки.
Художествената част на материала описва среща между младото момче Райко и самия Йосиф Шнитер в беседката. Инженерът предлага на момчето да се присъедини към измервателните работи по изготвянето на генералния план на града — набиване на колци, измерване с ленен канап и работа с фенери по нощите. Райко е приет в ученическо общежитие, обустроено в сградата на бившето гръцко училище над скалите на Джамбаз тепе, а баща му го подкрепя с провизии и малка сума пари преди заминаването. В текста са включени и диалози от момента на поканата, сред които „Добре дошъл тогава! От тази вечер започваме. Как ти е името?“, приписан на Йосиф Шнитер.
Фотографията и видеото на Пламен Кочев бяха използвани за илюстриране на процеса на планиране и изграждане на Градската градина и за визуализиране на описаните събития. Публикацията предлага както исторически контекст, така и художествен прочит, с цел да привлече вниманието към елементи от градската памет, които вече не са част от съвременния пейзаж на Пловдив. Материалите са представени като документална основа и визуално допълнение към разказа „Беседката“.