Възкресението на Иисус Христос е представяно като най-важното събитие в християнската традиция и именно то е довело до преместването на религиозния център на празнуване от старозаветната събота към първия ден на седмицата. Празникът е определян като „Празник на празниците и тържество на тържествата“ и се посочва като смислова основа на вярата. Апостолът е формулирал ключовата догма: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра“ („1 Кор. 15:14“), което подчертава централното значение на събитието за ранната църква.
В текста се разглеждат и медицинските свидетелства, посочвани от евангелските описания. От прободеното ребро се е излела кръв и вода, което се тълкува като знак за безспорна смърт от гледна точка на съвременна медицина. Извежда се аргументът, че дори при оцеляване последвалото поставяне в запечатана и напоена плащаница би довело до спиране на живота поради недостиг на въздух. Евангелските описания не само отбелязват смъртта, но и физиологично отслабеното състояние на Христос преди погребението, което според противници би направило невъзможно самостоятелното възкръсване или внезапно избягване на стражата.
Апостолите и ранните свидетели са посочвани като основно доказателство за действителността на събитието. В евангелията е описано явяването на Христос пред жените мироносици, пред Петър, Лука, Клеопа, пред групи от десет и единадесет ученици, пред около 500 души и накрая пред ап. Павел. Заедно с тези съобщения се цитира и евангелската бележка за яденето на печена риба и мед (Лука 24:42), използвана за подчертаване на телесния характер на явяванията. В материала се поставя аргументът, че масовите и едновременни халюцинации на толкова различни хора са малко вероятни; тази невъзможност за колективна измама е представена като подкрепа за историчноста на възкресението.
В заключение се акцентира върху дългосрочния ефект от събитието: трансформацията на апостолите, която те запазили през целия си живот, и последвалото разпространение на християнството са посочени като най-силното потвърждение на възкресението. Цялата култура и много от историческите промени през последните две хиляди години се свързват с това произведено преломно събитие, което според представения анализ трудно би могло да бъде резултат единствено на въображението на малка група хора. Имен ден празнуват: Анатоли, Анатолий, Велко, Величко, Велислав, Велин, Вили, Вельо, Аврора, Величка, Велка, Деница, Зора.