От известно време големите американски банки водят все по-отчетлива кампания срещу стейбълкойните — криптовалути, чиито цени са обвързани с традиционни активи като щатския долар или златото. Напрежението ескалира през февруари на Световния икономически форум в Давос, когато изпълнителният директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън остро критикува шефа на криптоборсата Coinbase Браян Армстронг, като го обвини, че „говори глупости“. Този тон отразява нарастващите опасения на банките, че дигиталните активи могат да разместват ролите в съвременната финансова система.
На Уолстрийт се разисква възможността стейбълкойните да променят начина, по който се съхраняват и преместват парични средства, и да отнемат част от традиционните функции на банките, пише в анализи. В САЩ през 2025 г. бяха приети законодателни промени с подкрепата на президента Доналд Тръмп, които интегрираха криптосектора в официалната финансова рамка. Преместването на централите на някои емитенти и подкрепата от отделни държавни власти допринасят за растежа на сектора и за засилен политически дебат във Вашингтон.
Сред най-големите играчи в сектора е емитентът Тетър (Tether), който премести централата си в Салвадор и през 2025 г. закупи американски държавни облигации за 28,2 млрд. долара, превръщайки се в един от най-големите частни купувачи на американски дълг. Заедно със „Съркъл“ (Circle) — вторият по големина участник — емитентите на стейбълкойни вече управляват значителни експозиции към държавния дълг на САЩ. Освен това Тетър държи златни резерви на стойност около 24 млрд. долара, което кара някои наблюдатели да го сравняват с частни структури, изпълняващи функции, близки до централните банки.
Някои от новите регулаторни решения предвиждат и доходоносни стейбълкойни. Законът „Джиниъс“ (Genius) от 2025 г. допуска предлагането на стейбълкойни, които носят лихва, като плащанията на тези доходи могат да се извършват от платформите, които ги разпространяват, например Coinbase, а не само от емитентите. Това поражда опасения в традиционните банки, които рискуват да загубят депозити в пазар, оценяван на около 18 трилиона долара, и клиенти, привлечени от по-висока доходност. Дискусията придоби практическа нотка още през март 2023 г., когато стейбълкойнът USDC временно загуби паритета си с долара след проблеми със Silicon Valley Bank.
В момента се води активна лобистка кампания за промени в приетото законодателство. Институтът за банкова политика (Bank Policy Institute) предупреди, че при липса на допълнителни реформи банковата система може да се изправи пред криза, сравнима с тази от 2008 г. Администрацията остава с положителна позиция към потенциала на стейбълкойните за засилване на ролята на щатския долар и за подпомагане на финансирането на държавния дълг, като проекциите за растеж на сектора варират от около 300 млрд. долара към възможни 3 трилиона долара. Междувременно дебатът за баланса между иновации и регулации остава ключов въпрос в американската икономическа и политическа сцена.