Археологическите разкопки в Голямата могила край Пловдив разкриха уникален тракийски храм от елинистическата епоха. Храмът, построен с мраморни квадри, речен камък и двускатен покрив, е основен акцент от проучванията на археолозите в район „Южен“. Могилата, с диаметър 70 метра и височина 12 метра, е единствената запазена структура на територията на града.
Проучванията започнаха с откритие на църква от XII–XIII век и некропол в началото на разкопките. Тази година археолозите са намерили запазена пътна настилка, дълга 5 метра и широка 2 метра, водеща към християнския храм.
Храмът, строен през III век пр. Хр., съвпада с елинистическата епоха и период на криза след смъртта на Александър Велики. Постройката е с двускатен покрив, покрит с гнайсови плочи. Две помещения – източно квадратно с размери 4 на 4 метра и западно, дълго 6 метра и широко 2 метра, са проучени тази година. Западното помещение е свързано с фронтон и вход, но без врата.
Изследванията показват, че в храма са извършвани ритуали, тъй като са открити счупена керамика, огнища и кости от над 10 вида животни, но не и погребения. Стените на храма са запазени до височина 2,50 метра, а покривната конструкция е разрушена от тежестта на могилния насип.
Археологът доц. Костадин Кисьов поясни, че храмът е строен с технологии, характерни за тракийските племена. Строителният материал е запазен и може да бъде използван за автентична възстановка на храма. Проучванията показват, че траките са използвали напреднали строителни технологии, включително спойка от пясък и глина, която е по-здрава от цимент. Храмът вероятно е обслужвал населените места около античния град Филипопол, като няма елински влияния в начина на строителство.