Изследване на международен екип от Университета на Британска Колумбия, Париж, Брюксел и Виена установи, че обектът, който предизвика масовото измиране преди 66 милиона години, най-вероятно е бил СО-хондрит – редък вид въглероден метеорит. Анализът се базира на измервания на изотопите на никел, открити в тънкия глобален глинен слой, отложен по цялата планета при границата между креда и палеоген. Резултатите подкрепят връзката между ударния импакт и гибелта на около 75% от видовете, включително нептичите динозаври, като ограничават типологията на възможния импактор.
Разликите в състава на СО-хондритите са важни за разбирането на въздействието. Тези въглеродни хондрити съдържат по-малко летливи елементи като въглерод, цинк и вода и имат сравнително ниско съдържание на сяра спрямо други класове метеорити, откривани на Земята. По тази причина учените смятат, че материалът от самия импактор вероятно не е бил единственият фактор, предизвикал глобалните екологични промени; голямо значение може да е имало и изхвърленото в атмосферата финно прахообразно вещество. „Това е сложна работа. Само незначителна част от снаряда се е запазила в планетарния КТ-глинест слой, защото целият метеорит се е изпарил при удара“, посочи Д-р Филип Клас, участник в изследването.
Наличните данни ограничават и възможния източник на обекта, но окончателният произход остава неясен. Възможно е импакторът да е дошъл от отдалечени области на външната Слънчева система или от външните части на астероидния пояс в близост до Юпитер; въглеродните хондрити представляват около пет процента от намерените на Земята метеорити, а СО-хондритите са още по-редки. Оценката за диаметъра на удара е между 10 и 15 километра, с приблизителна скорост около 64 000 км/ч, като той е създал кратера Чиксулуб, погребан днес под полуостров Юкатан в Мексико. Изотопният отпечатък на никела позволява да се стесни кръгът на търсене до редки въглеродни метеорити и да се подобри разбирането за причините на катастрофата.