Даниеле Фарджион, теоретичен физик от Римския университет, в нов научен труд поставя хипотезата, че гравитационните приливи от близки преминавания на обекти с планетарна маса може да са допринесли за някои от най-големите масови измирания на Земята. Авторът посочва, че във външната Слънчева система вероятно има голяма популация от тела с размери на планети джуджета — Плутон е сред най-познатите — и че хиляди или десетки хиляди такива обекти на елиптични орбити биха могли да бъдат изпратени навътре към вътрешните части на системата. В статията се цитира корелация между масови измирания през последните около 600 милиона години и събития като крупни метеоритни удари и вулканизъм, като се отбелязва, че причинно-следствените връзки остават трудни за доказване.
В предложения механизъм близките прелитания биха оставили силни приливни следи: гигантски вълни и продължителни цунами, мащабни вулканични епизоди, регресии на морското равнище, кохерентни метеоритни потоци и сериозни климатични смущения. Фарджион отбелязва също специфични геоложки индикации — например изкопаеми корали, които сочат внезапно забавяне в темпа на намаляване на броя на дневните пръстени в края на девонския период — което авторът тълкува като знак за частично и бързо увеличение на разстоянието между Земята и Луната, индуцирано от приливно привличане при близко преминаване на гостуваща планета или луна.
Авторът разглежда и случаи, при които директен удар не обяснява наблюдаваните аномалии: при перм-триасното масово измиране преди 251 милиона години липсват иридиева аномалия и голям кратер, въпреки че изчезването на видовете в глобален мащаб е оценено между 80% и 95%. Предложението е, че именно приливните ефекти от преминаващи планетарни тела биха могли да предизвикат съчетание от вулканизъм, спад на морското равнище и климатични промени, които да оставят сложни геоложки записи. В статията се посочват и аномалии във вътрешната Слънчева система — наклонът на Уран, уловеният характер на Тритон и наличието на няколко ретроградни луни — които биха могли да имат връзка с прелитания или улавяния на масивни обекти.
В заключение авторът препоръчва засилено наблюдение на далечните и бледи обекти в Слънчевата система и бързи системи за сигнализиране при откриване на потенциално опасни преминавания. Фарджион изчислява също, че Юпитер може да е понасял множество сблъсъци с големи тела в своята история — около 16 удара с маси от порядъка на 0,5 от масата на Земята — и предупреждава, че ако подобни прелитания са се случвали в миналото, те биха могли да се повторят. Научният труд бе представен на конференция през юни 2025 г., а препринт е достъпен в архива ArXiv.