Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват големите търговски вериги, обвини Комисията за защита на потребителите (КЗП) в използване на неточни интерпретации при представяне на резултатите от наскоро извършени проверки. Повод за реакцията стана изявление на председателя на КЗП Мая Манолова, че в първите проверки са открити надценки до 150% при някои храни, като кравето масло бе посочено като продукт с най-голямо оскъпяване. СМТ изпрати аналитична справка, в която аргументира, че целта е да се разграничат реалните факти от „популистките интерпретации на единични числа и примери“.
В документа сдружението подчертава, че в публичния дебат често се бъркат ценови индекси с търговски надценки или печалби. Посочено е, че Евростат използва базова стойност 100 за средното равнище в ЕС и примерът „индекс 140“ означава цена, която е с 40% над средноевропейската, а не 140% търговска надценка. СМТ напомня, че общото ценово равнище в България е 62,5% от средното за ЕС, а индексът за храните е 92,6%. В справката са изброени и отделни индекси: хляб и зърнени продукти 81,4%, месо 71,5% и риба 87,1%, като сдружението отбелязва, че тези данни често не се споменават при публичните изявления.
За продуктите с по-висок индекс, като кравето масло с индекс 142, СМТ посочва три основни фактора, обясняващи разликата в цените. Първо, в България всички храни се облагат с 20% ДДС, докато в някои европейски държави ставките за храни са значително по-ниски (например 7% в Германия и 5,5% във Франция). Второ, страната е силно зависима от внос: по данни, цитирани в справката, България произвежда едва 10% от необходимото краве масло, а останалите 90% се внасят и се купуват на международни борсови цени с добавени транспортни и складови разходи. Трето, СМТ прави разграничение между брутна надценка и чиста печалба, като посочва, че след покриване на ДДС, хладилен транспорт, ток, заплати и бракувана стока нетната печалба на търговските вериги е около 3%.
В справката са цитирани и макроикономически изменения, които натоварват разходите: за периода 2021–2026 г. средната работна заплата е нараснала с 88,5%, цените на производител в хранителната промишленост с 68,3%, а транспортните услуги с 47,3% по данни на НСИ и ИПИ. СМТ отхвърля и твърденията за господстващо положение на веригите, като отчита, че данните на НСИ и ИПИ показват приходите на големите вериги да формират малко над 50% от пазара на храни, а не над 70%. Вносът също се разглежда като следствие от структурни проблеми в селското стопанство: според МЗХ и Центъра за аграрни и селскостопански политики вносът покрива между 60–70% от потреблението на мляко и млечни продукти, 40–70% от плодовете и зеленчуците, над 80% от телешкото и 40–60% от свинското месо. Като причини за това са посочени ниска производителност, разпад на напоителни системи, изтичане на субсидии към фиктивни стопанства и липса на коопериране между малките производители. По данни на ИПИ от юни 2025 г. прекият икономически ефект от модерната търговия е оценен на 9,3 млрд. лв., като над 5,8 млрд. лв. са разплатени към български доставчици.
Сдружението формулира пет конкретни въпроса към КЗП с искане за публична яснота и пълен икономически контекст. Първият е колко продукта са проверени и в колко от тях е установена надценка от 150%, както и кои са най-ниските надценки при ключови стоки и защо се посочва само най-високата единична стойност. Вторият е дали при представянето на данните се разяснява, че надценката не е печалба и че част от нея покрива ДДС, транспорт, ток, заплати и бракувана стока. Третият касае сравненията с Европа и дали в тях се взема предвид ефектът от 20% ДДС и фактът, че числата на Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба. Четвъртият пита защо проверки се правят само на магазина като последна отсечка и дали са анализирани разходите при преработвателите. Петият разглежда дали проблемите в българското производство не принуждават и малките традиционни магазини да продават на по-високи цени.
В заключение СМТ заявява, че подкрепя санкциите при доказани нарушения, но предупреждава, че „с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски“. Сдружението призовава за обективен и пълен публичен разговор, основан на пълния икономически контекст, за да могат потребителите да получат коректна информация.