След Възкресение Христово църковният календар навлиза в Светлата седмица, която се разглежда като период на духовно обновление и празнуване на победата над смъртта. Денят, наричан Светли вторник, е сред най-важните в тази седмица и е посветен на Света Богородица. Светлата седмица носи ясно изразено настроение на радост и просветление; в тези дни се отдава особен акцент на празнуването на възкресението на Христос и на духовното прочистване на вярващите. Традициите в този период подчертават тържествен характер и освобождаване от обичайните ограничения, свързани с поста.
Според църковната и народната традиция всеки ден от Светлата седмица е посветен на различни светци. На Светли вторник и Светла сряда се отдава особена почит на Света Богородица, както и на архидякон Стефан и на апостол Андрей. В следващите дни се благославят апостолите Йоан, Яков и Петър; в Светла събота вниманието е насочено към Св. Йоан Кръстител. Седмицата завършва с Томина неделя, посветена на апостол Тома, който според преданието вярвал във възкресението едва след като се уверил лично, виждайки Христовите рани.
Народните обичаи, свързани със Светлата седмица, включват и определени ритуали за здраве и благословия. Жените от традицията боядисвали яйца отново през тези дни и ги раздавали за здраве; червените яйца се смятали за защитни и според вярвания помагали на душите на починалите да намерят покой. Светлата седмица като цяло се третира като празничен период: не се пости, не се извършват венчавки и не се предприемат тежки или изтощителни дейности. Поздравът „Христос воскресе!“ остава в употреба не само през седмицата, а до Петдесетница, която се възприема като рожден ден на Христовата църква и кулминация на великденския период.