Данните за последното тримесечие на 2025 г. показват, че средната брутна заплата в публичните структури е 2 844 лева, а в частния сектор тя възлиза на 2 621 лева — разлика от 223 лева. При превод на тези цифри в чисти доходи обаче несъответствието се увеличава значително: средният нетен доход в бюджетната сфера е с 526 лева по-висок, което еквивалентно надвишава 260 евро. Тези числа изкарват на преден план не просто различия в номиналните възнаграждения, а и сериозни различия в реалните постъпления по банковите сметки на работещите.
Ключов фактор за голямата разлика са различните данъчни и осигурителни режими. В частния сектор общата тежест от данъци и лични осигуровки е около 22,4%, докато значителна част от служителите в сектори като „Сигурност“, отбраната и съдебната власт плащат само 10% данък, а осигурителните им вноски се покриват от държавния бюджет. От позицията на работодателските организации това създава нерефлектирала държавна субсидия към определени категории служители и нарушава пазарните принципи, според които възнагражденията трябва да отразяват производителността.
Ефектът върху пазара на труда се проявява чрез пренасочване на кадри от производството към администрацията и услуги с държавно финансиране. Частният сектор алармира за отслабване на конкурентоспособността си, тъй като растящите разходи за труд увеличават цените и оказват инфлационен натиск. Синдикатите настояват за различаване между държавната администрация — около 114 000 служители — и широкия обществен сектор, където работят близо 600 000 души, включително учители, лекари и социални работници.
Анализът за периода от третото тримесечие на 2022 г. до края на 2025 г. показва, че реалният ръст на заплатите, коригиран за инфлацията, е почти еднакъв: 22,7% за частния сектор и 22,1% за обществения. Бизнесът често наваксва чрез годишни бонуси и премии в четвъртото тримесечие, които не винаги се отразяват в междинните статистики. В общ план за четири години средната номинална заплата в страната е нараснала с около 65% и достига 2 678 лева, а минималното възнаграждение за 2025 г. е 1 077 лева.
В по-широк контекст България остава далеч от средноевропейските нива: средната брутна заплата у нас еквивалентно е около 1 370 евро при средно за ЕС около 3 100 евро, а производителността се оценява на около 54–55% от средноевропейската. Дебатът следователно преминава от въпрос „кой взема повече“ към въпрос как тези средства се генерират и дали публичните услуги, финансирани с увеличени възнаграждения, отговарят на очакванията на гражданите и бизнеса.