Рядка фотография от 1878 г. документира началните засаждения и оформянето на бъдещата Градска градина на Пловдив. Изображението е предоставено от архивите на групите „Ретро Пловдив“ и „Пловдивъ оживява в цвят“ и е част от колекцията на фотографа-колекционера Пламен Кочев; графичен дизайнер е изработил цветна версия, която илюстрира как е могъл да изглежда паркът. Кадърът е направен от северния склон на Сахата и показва подготовката на терена и оформянето на алеи. В текста е посочено, че мястото получава названието „Градска“ едва след построяването на сградата на Общинската служба в западния й край, в която днес се помещава Природонаучният музей.
На гравирания надпис на снимката се посочва, че градината е била планирана и устроена от „щабс-капитан“ Илински: „Сад распланирован и устроен штабс-капитаном 31-й артиллерийской бригады Н.Ф. Ильинским“. В кадъра се вижда и районът на гробището при Ташкюпрю джамията, наричано от местните Орта мезар, който е изравнен и преобразуван в парково пространство с алеи и възвишения за цветни композиции. Главният вход е оформен с пергола над входната алея откъм улицата срещу (днес бул. „Шести септември“). В описанието са отбелязани и частите от еврейския квартал — къщата при главния вход е свързана с името Персиядо Коен, а по-наляво към реката се отличавала къщата на Елиезер Калев; в този район днес е и еврейската синагога.
На снимката се разпознават и няколко минарета: в центъра е минарето на джамията на Хаджи Йомер, на преден план вдясно е Аладжа месджид, а друго минаре принадлежи на джамия, на чийто място днес е сградата на Енергото на ул. „Христо Данов“. Днес в същия район се намира малка градинка и бензиностанция зад т. нар. четвъртък пазар. По време на заснемането на фотографията в града е имало руско управление; след смъртта на княз Владимир Черкаски бе назначен за императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, който ръководеше Временното руско управление. Преди решенията след Берлинския договор Пловдив е бил най-големият град в българските земи, което дава контекст защо някои мислят, че паркът е могъл да носи името на върховния управител.
Специалисти посочват, че не са открити документи, удостоверяващи официалното название „Дондукова градина“, но липсата на такива материали не изключва възможността името да е било използвано неформално. Руското управление след Берлинския договор бе съкратено и е възможно подобни именувания да не са били отразени в официални актове. По-скорошна идея на местната власт е градината, която преди две години бе облагородена, да носи името на Иван Вазов.