Решението самолетите-цистерни на САЩ да бъдат базирани в авиобаза Безмер предизвика остри реакции в обществото и политическата сцена. Протести и възражения бяха отправени не само от опозицията, но и от част от избирателите, които до неотдавна подкрепяха президента Румен Радев. В публичните дискусии бе посочено, че решението противоречи на предизборните послания на Радев, в които присъствието на американски самолети на българска територия бе представяно като потенциален риск за въвличане във военен конфликт.
Контекстът около решението включва и споменаваните от президента опасения по време на кампанията за присъствието на самолети на летище „Васил Левски“. Временното преместване на авиация от гражданско летище към военна база бе посрещнато с искане за публично обяснение кои обстоятелства са довели до промяната. В обществото прозвучаха предупреждения за нараснал риск поради ескалацията в Близкия изток, дипломатическата нота от Иран и сигнали за повишена терористична заплаха. От правителството бяха използвани определения като „демагогия“ и „популизъм“ за критиките, отправени към решението.
В международен и регионален план бяха изтъкнати също фактори, свързани с членството на България в НАТО и двустранните споразумения със САЩ. В същото време бе посочено, че конкретният военен конфликт не е санкциониран от ООН, което поставя допълнителни въпроси за характера на ангажиментите. Решението за Безмер бе взето в период, когато темата за военна помощ и сътрудничество стана централен елемент на международните разговори: в Париж президентът Радев заяви, че България няма да се присъединява към т.нар. „Коалиция на желаещите“, а на следващия ден външният министър Велислава Петрова подкрепи декларация в Киев. Последваха разяснения от дипломатически среди, че документи се съгласуват предварително, а не се подписват, но остава неясно доколко България е част от тази инициатива, в която участват около 30 държави.
Политическите последици бяха описани като въпрос на доверие. Някои симпатизанти на Радев възприемат решението като отхвърляне на обявените по-рано принципи и като проявление на непоследователност между думи и действия. В текста на дебата бе направено историческо сравнение с фигурата на Богдан Димитров Филов — министър‑председател между 1940 и 1943 г. и регент между 1943 и 1944 г., който бе осъден и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от Народния съд. В заключение наблюдателите подчертават, че политическата цена от ерозия на доверието може да надхвърли конкретните оперативни параметри на решението за базиране на самолети.