Разхождайки се по улиците, все по-често се срещат млади жени с чанти, носещи логота на френски и италиански луксозни марки като Chanel, Celine, Saint Laurent, Gucci, Prada, Dior, Hermès. В България, където цената на оригинална дизайнерска чанта често е равна на няколко месечни заплати — при средна работна заплата 1 407 евро по данни на Министерството на труда и социалната политика — възниква въпросът кои аксесоари са оригинални и кои са реплики. Тенденцията бе следена от редакцията и доведе до допълнителни проверки на начина, по който репликите се предлагат и разпространяват в страната.
Мнение от бранша показва, че репликите не са само достъпна опция за потребители с по-малки доходи. Разговаряхме с моден консултант в луксозен бутик, който посочи, че „голяма част от богатите хора носят реплики на чанти и обувки Chanel, Hermès и Celine, тъй като цената на оригиналните се вдига с всяка година. Те избират да комбинират тези аксесоари с дрехи от по-бюджетни италиански марки…“. Подобни твърдения бяха потвърдени и от продавач в Instagram, който каза, че сред клиентите му има популярни личности; комуникацията с тях често се води по Viber, а доставките се извършват чрез „Еконт“ или лично предаване.
За да проверим пазара, се свързахме с онлайн продавач, който предлага модели на Celine — марка, основана през 1945 г. от Селин Випиана и днес част от групата LVMH. В България официално оригиналните артикули могат да бъдат закупени от един локален бутик или чрез официалния дистрибутор и уебсайт. Харесахме летен модел чанта, чиито цена в официалния сайт е малко над 3 000 евро; в Instagram същият или визуално идентичен модел бе предложен за 210 евро. Продавачката го описа като „висок клас реплика“ от фабрика в Китай, изпрати видео за качеството и посочи условия — капаро 30 евро, остатък при лично предаване или наложен платеж, с доставка чрез „Еконт“.
Социалните мрежи улесняват скрита търговия и затрудняват проверките. От един професионално обработен кадър не може да се определи дали чантата е оригинална, висок клас реплика или евтина имитация, а при блокиране на профил нов може да се появи бързо. Международни примери в текста сочат, че проблемът не е изолиран: в публикации от 2025 г. се описват случаи на известни лица, носещи фалшиви чанти, както и разследвания на пазари в Истанбул, където висок клас реплики се продават в по-закътани помещения и се пренасят през различни канали към Европа.
Продажбата на артикули с поставена без разрешение търговска марка попада под чл. 172б от Наказателния кодекс — предвидени са наказания лишаване от свобода и глоби до 15 000 лева при повторно деяние или значителни последици. На европейско ниво митническите органи могат да спират или задържат стоки по Регламент (ЕС) № 608/2013, като е направено разграничение за лични вещи в багажа на пътниците. В България само през I трим. 2025 г. секторите „Оперативен контрол“ в София и Благоевград са задържали над 902 000 фалшиви стоки; сред най-често установяваните категории са текстил, спортни облекла и обувки, аксесоари и детски играчки. В същото време отправяме към Министерството на вътрешните работи следните въпроси, тъй като онлайн търговията позволява лесен обхват без физически магазини:
1. Колко проверки за търговия с фалшиви стоки са извършени в България през 2024, 2025 и до момента през 2026 г.?
2. Колко досъдебни производства са образувани по чл. 172б от НК през всяка от тези години?
4. Разполага ли МВР с данни за броя на установените онлайн профили, използвани за продажба на стоки, нарушаващи права върху търговски марки?
В заключение, докато търсенето на визуално идентични, но значително по-евтини чанти остава високо, въпросът за проследимостта на техния път — от производител и вносител, през митнически контрол и куриер, до Instagram профил и крайния клиент — остава открит и представлява предизвикателство за контролните органи.