Екип проследи пътя на домата в Пловдив, за да установи откъде идват големите разлики в цените. На различни пазари и сергии бяха регистрирани крайни стойности между 4,5 и 6,0 евро за килограм за български маркирани домати, докато на борсови пунктове и директни производители едро и дребно цените варираха между 2,10 и 2,90 евро/кг. Обходът включва „Пазар Гребна база“, „Четвъртък пазар“, квартал „Кючук Париж“ и стоковото тържище „Родопи 95“ край село Първенец.
На „Пазар Гребна база“ на сергиите се предлагаше „български розов домат“ от 4,5 евро/кг, а на съседна сергия цената достигаше 5,5 евро/кг. Продавачите бяха активни в директното предлагане и влагаха усилия външният вид да изглежда привлекателен — стоката беше напръскана с вода. В малък квартален магазин преди следващия пазар беше обявена цена 5,2 евро/кг за „български розов домат“ с уточнението „домашно производство“, което също бе използвано като аргумент за по-висока цена.
На „Четвъртък пазар“ беше открита най-високата обявена цена — 6 евро/кг за марката „Розова магия“. Продавачът коментира кратко: „Много рядко дава…“. Същевременно на същия пазар имаше сергия на лице, обявено като директен производител от село Строево, с оферти между 2,5 и 2,8 евро/кг. В „Кючук Париж“ малка сергия пред къща продавач обясни, че идва от село Найден Герово и предлага домати за 3,5 евро/кг — цена по-ниска от някои пазари, но значително над борсовите стойности.
На стоковото тържище „Родопи 95“ корените на разликите станаха видими. В един бокс се предлагаше стока „с български семена“, но отглеждана в Турция и Албания — цени 2,20 и 2,10 евро/кг. На друго място български домат бе продаван за 2,5 евро/кг на дребно и 2,4 евро/кг на едро, с пояснението: „Всеки ден е различно – зависи от количеството. Затова е борса – нагоре, надолу“, каза жената, която ни посрещна. Търговци на вносна стока посочиха, че български домат под 3 евро рядко се среща и че сутринта се намират по-евтини български доставки.
Верижните разходи — транспорт, загуби, наем и персонал — бяха посочени като част от крайния ценообразувателен механизъм, но наблюденията показват, че разликата между борсовата и крайното потребителско ниво често се удвоява. При внос от Гърция търговската сметка се оформя като вътреобщностно придобиване и българският купувач самоначислява 20% ДДС. На практика се посочи, че част от стоката може да бъде отчитана като брак или върната, което би позволило фиктивно укриване на обороти. Крайният потребител плаща включения ДДС, но има риск публичните приходи да не бъдат постъпили, ако е отчетена фиктивна загуба. В резултат държавата и коректните търговци са поставени в неравностойно положение, а потребителят заплаща пълната крайна цена.