Проектът на Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2025 г., базиран на данни от Националния статистически институт, очертава двупластова картина на бедността в България. Сред заетите на възраст 18–64 години общият дял на хората под прага на бедност е 11,8%. При мъжете този показател е 12,8%, а при жените 10,6% — разлика от 2,2 процентни пункта. Въпреки по-високия си процент на заетост (74,2% при мъжете спрямо 67,5% при жените), мъжете по-често не успяват да покрият основните нужди само с трудовия си доход. За 2025 г. праговата стойност за бедност е фиксирана на 866,67 лв. средномесечно на лице от домакинство; под нея живеят 21,2% от населението, или над 1,36 милиона души.
Непълното работно време се откроява като ключов фактор за риска от бедност и за двата пола. Хората, наети с 4-часов или гъвкав договор, са изложени на значително по-висока експозиция — 34,2% от тях са в риск от бедност, в сравнение с 10% при работещите на пълен работен ден. Този контраст показва, че структурата на работните договори и ниските доходи от труд допринасят за феномена „работещи бедни“ и че мерки в посока регулиране на непълната заетост и повишаване на заплатите са ключови за намаляване на риска.
Финансовата уязвимост се задълбочава, когато става дума за самостоятелни домакинства и възрастни хора. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3,7 процентни пункта по-висок отколкото при самотно живеещите мъже. Ако в домакинството живее поне едно лице над 65 години, рискът от бедност се увеличава с 16 процентни пункта спрямо домакинствата без лица над тази възраст. Поради по-голямата си продължителност на живота — средно 26,5 години живот в пенсия за жените спрямо 19,7 години за мъжете — самотните възрастни жени се оказват сред най-маргинализираните и финансово уязвими групи.
Докладът описва и силни социални неравенства по образование и етническа принадлежност, които предопределят перспективите на следващите поколения. При децата на родители с начално или без образование 73,3% живеят в бедност, докато при децата на родители с висше образование делът е 6,7%. Наблюдават се и етнически различия: 65,5% сред самоопределилите се като роми са в риск от бедност, следвани от 31,0% при турската и 15,1% при българската група; 4,6% от ромските деца са лишени от всички 13 основни материални показателя за нормален живот. Статистиката показва също, че без пенсиите и социалните трансфери равнището на бедност би нараснало до 45,4%, а при премахване само на социалните помощи (със запазени пенсии) бедността би достигнала 29,0%. Данните очертават насоките за социалните политики: ограничаване на капана на непълната заетост и ниските доходи от труд, както и по-адекватна пенсионна защита и целева социална подкрепа за жените.