Министерството на здравеопазването проведе проверки в седем държавни болници – четири в София и три в страната – след констатирани сериозни различия в цените на скъпоструващи медикаменти. Одитът се отнася до лекарства, които не са включени в Позитивния лекарствен списък и се осигуряват директно от лечебните заведения за конкретни пациенти. Зам.-министър Владимир Афенлиев представи резултатите и посочи, че при идентични препарати са установени разлики в цените, които в отделни случаи възлизат на хиляди левове. Сред най-фрапиращите примери са медикаменти, за които е платено 46 000 лв. в едно лечебно заведение и 424,70 лв. в друго, а в трети – над 150 000 лв.
При по-подробния анализ бяха представени и други паралелни случаи на значителни отклонения. В един пример една болница е платила 23 018 лв., докато в друга същият медикамент е отчетен над 64 000 лв. При други продукти ценовите диапазони варират между 8 000 и 36 000 лв. или между 15 000 и 44 000 лв. Проверяващите отбелязаха също разминавания между болници в различни градове: в София едно лекарство е закупено за около 1 400–1 600 лв., а в държавна болница в Пловдив същият е отчетен за 10 800 лв.; в още един случай столични болници са платили около 2 300–2 400 лв., а в Пловдив – над 15 000 лв. Най-абсурдният контраст е 517 лв. срещу 8 500 лв. за идентичен продукт.
Обяснението за част от разликите е, че става дума за медикаменти извън Позитивния списък, които се осигуряват за единични пациенти при редки и тежки заболявания. Някои от тези лекарства са регистрирани в ЕС, но у нас нямат фиксирана цена, което дава възможност за съществени вариации в стойността. Финансирането преминава чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към НЗОК; НЗОК плаща на болниците след представяне на необходимата документация. Процедурата включва назначаване на лекарска комисия, избор на доставчик и фактуриране след извършено лечение.
От ведомството съобщиха, че през 2025 г. е регистриран ръст на издадените заповеди за лечение в сравнение с 2024 г., което означава повече пациенти с достъп до тези терапии, но и нарастващи разходи заради по-високи цени на част от препаратите. Над половината от разходите по подадените заявления – 55,7% – са насочени към скъпоструващи медикаменти извън Позитивния списък. Посоченият основен проблем е недостатъчната прозрачност при отчитане на разходите; текущата отчетност между НЗОК и Министерството не позволява ясно проследяване кой пациент, кой медикамент и за каква стойност е платено. Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите работят по изменения в реда за финансиране и ценообразуване с цел по-стриктен контрол, по-голяма прозрачност и по-ефективно разходване на публичните средства.