Просията в центъра на София съчетава лична драма, системни социални проблеми и в отделни случаи механизъм за печалба. В непосредствена близост до луксозни магазини и до институциите — президентството, Министерския съвет и Народното събрание — често се виждат хора, които просят. Един от случаите, наблюдаван от автора, е възрастна жена на стълбите пред магазин за скъпи часовници с бележка „за лекарства и храна“. Минувачите често реагират с недоверие и предположения за организирана дейност, което отразява сложността на социалния контекст и липсата на време за лични истории.
В българското и европейското законодателство просията е призната като потенциална форма на трафик на хора, когато включва набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица с цел тяхното използване за просия. През 2022 г. в Швейцария бяха постановени осъдителни присъди срещу шестима български граждани, които според МВР са трафикирали десетки хора от ромски квартали в Северна България и са държали жертвите при нечовешки условия. Тези случаи бяха използвани като пример за структурирани схеми, при които печалбата се извлича от уязвимостта на хората.
Принудителната просия често се базира на конкретни „профили“ — деца с измъчено лице, възрастни жени или хора с видими увреждания — които предизвикват по-силна емоционална реакция и по-голям приход. За да се избегне разпознаване и разкриване, засегнатите лица могат да бъдат местени до различни места из града, а приходите да се предават на трети лица. По данни за 2024 г. в Европейския съюз са регистрирани 9 678 жертви на трафик; при случаите с известна форма на експлоатация 16% попадат в категорията „други цели“, която включва принудителна просия. Европейската комисия и други институции предупреждават за широкия дял нереализирани случаи, тъй като жертвите често не се самоопределят като такива, страхуват се или нямат достъп до защита. Признаци като предаване на приходи, липса на лични документи или видим страх могат да сигнализират за трафик, но нито един от тях сам по себе си не доказва престъпление. В годишния отчет за 2024 г. в България са отчетени 235 наблюдавани досъдебни производства за трафик на хора и 42 осъдени лица, обхващащи всички форми на експлоатация.
В наблюдавания епизод вечерта на същия ден пред магазинa бе пристигнал полицейски патрул и линейка, а възрастната жена все още бе на стълбите. Минувачи коментираха пред органите на реда: „Много тежък живот имаше. Внук наркоман. Тормозеше я постоянно. Искаше ѝ пари. Но тя не беше болна. Само си мереше кръвното по няколко пъти на ден.“ Други изразиха облекчение от настъпилото, което показва разделените реакции в обществото. След инцидента авторът започна да разговаря с хора, които просят; някои истории изглеждаха добре разиграни, други — наистина белязани от бедност или болест. Публичната стратегия често е да се подминава, но между човек, експлоатиран за приходи, и човек, чийто живот е станал нетърпим, има цяла гама от ситуации. Важният извод е, че мерките не бива да се свеждат само до даване на пари на улицата; фокусът трябва да бъде как оформената помощ да достигне действително до нуждаещите се и да се разпознаят случаите на експлоатация.