Доматите и краставиците бяха посочени сред стоките с рекордни надценки в данните на Комисията за защита на потребителите. Въпреки че доставната стойност на краставиците е намаляла с около 14%, оскъпяването при продажната цена остава близо 15%. На този фон Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция предупреди за очакван нов скок в цените на родните зеленчуци, като посочи, че разликата между ценообразуването на едро и в магазините е необичайно голяма.
Сезонният фактор допълнително натежава върху разходите на производителите, тъй като българските краставици в момента се отглеждат предимно в отоплявани оранжерии. Земеделският производител Иван Кабуров разказва, че нощните понижения на температурите го принуждават да зарежда печката всяка вечер за осемте декара краставици и че енергоносителите са поскъпнали с около 30–40%. Той посочва, че пелетите за отопление са се вдигнали от 1.60 евроцента миналата година на 2.20–2.40 евроцента, а заради усложнената ситуация в Ормузкия проток и Черно море цените на торове и препарати също нарастват.
Кабуров посочва, че килограм краставици излиза на едро около 1,20 евро, но в търговската мрежа достига до 2,80 евро, което той обяснява с дейност на прекупвачи в сивия сектор. По думите му част от продажбите се извършват без ДДС и това съкращава прозрачността в разпределението на надценките; според него при цена от 2 евро разликата може да е около 40 евроцента. Междинните търговци аргументират по-високите пазари разходи с повишен транспорт и съхранение.
Асоциацията на българските оранжерийни производители отчита същата аномалия и при доматите. Председателят Марин Генуров посочва, че борсовите цени варират между 2.50 и 3.50 евро в зависимост от вида, а в магазините същите сортове се предлагат на 7–7.50 евро: „Всеки си слага каквато си иска надценка.“ Организацията и производителите се оплакаха, че предвидената от ЕС т.нар. „иранска помощ“ за компенсиране на повишени горивни и торови разходи няма да обхване отоплителни горива като газ и пелети, а само газьол и дизел. В резултат на растящите разходи, несигурния пазар и нелегалния внос земеделецът Иван Кабуров вече е изкоренил над 100 декара ранно зеле и планира да свие общото си производство от 600 декара с поне 50 процента: „Категорично намаляваме зеленчукопроизводството с най-малко 50 процента“, казва той.