Връщането на тленните останки на цар Самуил в България беше определено от проф. Христо Матанов като епохално събитие и доказателство, че дипломацията дава резултат. Изследователят на българското Средновековие припомни, че през 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроба в църквата „Свети Ахил“ на Преспанското езеро, а идентификацията се базира на тежка рана, получена при битката при Беласица. Матанов посочи, че владетелят е бил тежко ранен и благодарение на сина си Гаврил Радомир е преминал в български терен, а останките ще бъдат официално посрещнати в София на 3 октомври.
Като част от постигнатото споразумение беше оповестено, че България ще предаде църковни предмети от два манастира в Северна Гърция — „Св. Богородица Икосифиниса“ в планината Пангей и „Св. Йоан Предтеча“ край Серес. По данни на гръцката страна тези ценности са били изнесени през 1913, 1917 и 1942 г.; част от тях са върнати след Първата световна война, а други остават в български музеи, библиотеки и църковни колекции. Гръцкият вестник „Катимерини“ не посочва точния списък на предметите, а от българска страна е подчертано, че историческите и правните особености на спора и част от артефактите са включени в защитени обществени и научни фондове.
Проф. Матанов коментира и евентуалните реакции в Северна Македония, като очерта три възможни сценария: събитието да бъде премълчано; да бъде представено като част от обща историческа съдба на България и РСМ и после да се обясни разделянето след Втората световна война; или вниманието да се насочи към въпроса какво България е предоставила на Гърция. „Това е голям шамар за Скопие, защото се доказа с най-висша форма на дипломация, че Самуил е български цар“, заяви историкът. Той допълни, че вторият и третият гроб вероятно са на представители на семейството и че оформянето на „Самуилов кръг“ — мощите в „Света София“ близо до мястото на кръщението и паметника — е положителен символ; проф. Матанов обяви, че ще бъде на площада при посрещането.