Проф. д-р Елена Кантарева‑Дечева, кандидат за народен представител от пловдивската листа на „Прогресивна България“, поставя културното наследство като стратегически ресурс за развитие, а не като „застинала“ ценност. Тя посочва, че архитектурните паметници могат да участват активно в образованието, туризма, бизнеса и градската среда, стига да бъдат управлявани устойчиво. В центъра на нейния подход е запазване на автентичността и ограничаване на намесите до минимум, като се прилага адаптивна употреба и обратими технически решения, за да се съчетаят опазване и полза за обществото.
Кантарева има над 30 години опит в консервацията и реставрацията; специализира антични мозайки и е ръководила ключови проекти в Пловдив, сред които Епископската базилика на Филипопол и Малката базилика. От 2021 г. тя е директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“ и продължава да преподава „Църковна живопис“ във Факултета „Изобразителни изкуства“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Нейният професионален опит е в основата на предложенията ѝ за политика и управление на местните паметници.
По мнението ѝ текущите политики за опазване страдат от фрагментиран подход и липса на координация между основните заинтересовани страни — държава, общини, музеи, научни институции и местни общности. Тя подчертава, че административният капацитет трябва да се укрепи и че решенията трябва да се основават на стойностна оценка на обектите, а не на дискретни административни практики. В допълнение Кантарева обръща внимание на необходимостта от по‑широко участие на гражданите и неправителствените организации в процесите на управление.
По отношение на баланса между икономическите интереси и опазването на автентичността проф. Кантарева изразява позиция за ясно дефинирани граници на намесите, предварителни оценки на въздействието и стриктни режими за опазване. „Особено важно е да се избягва свръхексплоатацията чрез масов туризъм“, казва тя, и предлага насърчаване на устойчиви модели, които създават стойност без да увреждат наследството. Сред предлаганите реформи са прозрачност, по-ясно разпределение на отговорностите, дигитализация на процедурите и интегрирани информационни системи, както и ефективно включване на експерти в процеса на вземане на решения.
Проектът за Епископската базилика на Филипопол е посочен от нея като пример за успешна публично‑частна инициатива и за приложимост на съвременни реставрационни принципи. Тя изтъква значението на интердисциплинарната работа и на внимателно планираната интерпретация, чрез която обектът се прави разбираем и достъпен за публиката. Дългосрочната ѝ визия е за устойчиво, интегрирано управление, съобразено с международни стандарти и включващо културното наследство в политики за образование, туризъм и градско развитие, с цел създаване на идентичност и перспектива за бъдещето.