Министерството на здравеопазването е внесло в парламента проект за изменение на наредбата за установяване на употреба на наркотични вещества. Проектът предвижда възможност за изследване на остатъчна орална течност (слюнка) от полевия тест при положителен предварителен резултат. Резултатите от такова изследване могат да бъдат потвърждавани с кръвна проба или изследване на слюнка и след това да бъдат използвани в досъдебното производство. В предложението е записано и, че отказът от медицинско изследване и предоставяне на кръвна проба ще се декларира на място по време на полицейската проверка, а не при съпровода до лечебно заведение, както е в настоящата наредба.
По проекта отпада изискването за вземане на контролна урина, с оглед въвеждането на изследване на остатъчната слюнка като алтернатива. Въвежда се задължение при проверките да се разясняват последиците от евентуален отказ от изследване, предвидени в Наказателния кодекс и Закона за движението по пътищата. С оглед на предложените промени се предвижда и актуализация на образците на талон и медицинско свидетелство. Измененията са изготвени от междуведомствена работна група, създадена със заповед на министъра на здравеопазването, която е имала за задача преглед и предложения за реда на установяване на употребата на наркотични вещества.
Като допълнителен мотив за промените е посочено и изменение в Наказателния кодекс, според което управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. На практика проектът поставя отново на дневен ред въпроса за баланса между контрол над употребата зад волана и гаранциите за правата на гражданите, когато полевите тестове са предварителен етап преди лабораторно доказване.
В основата на критиките стои ненадеждността на полевите тестове и последиците от положителни предварителни резултати преди окончателните лабораторни изследвания. В последните години десетки водачи са разказвали, че са дали положителен резултат на полеви тест DrugTest 5000, а месеци по-късно кръвните им проби са били отрицателни. В същото време времето за изчакване на лабораторен резултат често варира между пет месеца и година, тъй като в страната работят едва три лаборатории, които обработват тези проби. Това, според критици, превръща временната мярка в реално предварително наказание.
В публични становища граждани и юристи посочват, че проектът не дава ясен отговор кое точно има доказателствена сила — полевият тест, пробата от слюнка, кръвната проба или последващата лабораторна експертиза — и не въвежда количествени прагове, както е при алкохола. Особено спорно е и предложението потвърждението да се прави чрез остатъчната орална течност от същия тест, което според критиците не представлява независима контролна проба. „С настоящите промени се дават още повече права на полицейските служители, дава им се възможност за злоупотреба… Трябва цялостна промяна на наредбата, фокусирана ПЪРВО в защита правата на потенциално засегнатите“, посочва един от запознатите граждани.
Критиците не отричат необходимостта от контрол върху шофирането след употреба на наркотици, но настояват за бързи, достъпни и надеждни лабораторни експертизи, възможност за независима контраекспертиза и ясни гаранции срещу фалшиво положителни резултати. В публичното пространство се споменават и инициативи срещу практиката — петиции, дело във Върховния административен съд от предприемача Иван Петлешков и медийни случаи като този на Емил Узунов, който е чакал четири месеца, за да докаже невинността си. Адв. Мазнев в свое изявление посочва, че около 30% от полевите тестове дават неверни резултати, като добавя, че в процедурата има и субективен елемент при извършването на проверките.