Атаките срещу търговски кораби в Черно море поставиха под въпрос оперативната сигурност на екипажите и наложиха преразглеждане на подготовката им за извънредни ситуации. Международната морска организация предприе стъпки за адаптиране на обучителните програми към новите заплахи, а от 16 септември Черно море бе обявено за зона с военен риск. В два от инцидентите при ударите срещу плавателни съдове загинаха членове на екипажите, което усили притесненията за адекватността на сегашните протоколи и практики за реакция при атаки с дронове и други военни оръжия.
За да бъдат допуснати на кораб, моряците преминават задължително обучение по безопасност, което включва четири основни модула: оцеляване на море, борба с пожари, оказване на първа помощ и безопасни условия на труд. „Издава се сертификат, който е признат от Международната морска организация, валиден е пет години и на всеки пет години се преминава през опреснителен курс“, обяснява гл. ас. Димитър Василев от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“. Действащият стандарт бе установен през 2010 г., но от миналата година Международната морска организация работи по преразглеждане на моделите за курсовете, процес, който изисква съгласие между 160 държави членки.
Новите опасности поставят допълнителни изисквания пред обучението, особено заради разпространението на дронове, които превръщат плавателните съдове в уязвими цели и значително ограничават времето за реакция. Това поражда въпроси дали морските специалисти разполагат с необходимите знания и умения за действия в условия на бързо възникващи заплахи. Несигурността в региона може да повлияе и на избора на млади хора да следват моряшка кариера, като професията вече е изправена пред значителен недостиг на квалифицирани кадри.
Капитан далечно плаване Адриян Евтимов, управител на морска компания, посочва, че „към 2030 година недостигът на квалифицирани морски офицери ще бъде над 39 000 души. Това означава, че на всеки един кораб в океана или пътува с човек по-малко, или колегите са принудени да удължават контрактите и тръгват по-рано на работа“. Тепърва ще се оценява доколко атаките ще повлияят на интереса към професията и на пазара на труда в морската индустрия.
Освен пряката заплаха за екипажите, атаките имат и потенциални дългосрочни икономически ефекти за държавите в региона. Повишеният риск води до по-високи застрахователни премии и може да накара корабособствениците да избягват плаването през Черно море. „Сами разбирате, че корабите ще избягват движение в Черно море, застрахователните премии стават огромни, ще стане едно мъртво море“, коментира адвокатът по морско право Христо Раев. Според експерти Черно море вече е оценявано като по-рисково за търговското корабоплаване дори в сравнение с Ормузкия проток, а от Параходство „Български морски флот“ заявяват, че вече избягват да навлизат в региона. При задълбочаване на несигурността последствията за българските пристанища и търговията могат да бъдат значителни.