Институционален казус бе поставен на вниманието на обществеността, след като Димитър Главчев, председател на Сметната палата, лично разписа три мащабни одита, възложени от парламента. Одитите покриват публичните финанси за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., което включва и времето на служебното правителство, водено от самия Главчев. Действията бяха представени като изпълнение на парламентарно възлагане; едновременно с това бе отбелязано, че този избор поставя институцията в необичайна ситуация, при която ръководителят е свързан с обекта на проверката.
Казусът се появи след конституционните промени в края на 2023 г., когато управляващите бяха ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. В резултат на тези промени бе оформена рамка, при която именно Сметната палата бе натоварена с изпълнението на трите одита. Ако бъде подаден сигнал за конфликт на интереси във връзка с проверявания период, органът, който следи за такива нарушения, отново би се оказал оглавяван от същата институция и неин председател. Това създава правен парадокс, който е описван като „Параграф 22“ за българската политика.
В практическо отношение Главчев едновременно ръководи одитните екипи и носи отговорност да предаде евентуално установени нарушения на прокуратурата. Този дублиран статут — на ръководител на органа, който изпълнява проверките, и на лице, чието управление попада в обхвата на проверките — бе посочен като безпрецедентен институционален проблем. Формално одитите бяха възложени и започнаха да се реализират, като остава фактът, че при постъпване на сигнали за нарушения проверяващият орган би останал Сметната палата, ръководена от Главчев.