На 14 октомври Православната църква отдава почит на Преподобна Петка, наречена и Българска, родена в Епиват на Мраморно море през XI век. Животът ѝ се характеризира със строго благочестие, а след кончината ѝ мощите придобиват слава на целебни. Те станаха символ на усилията за запазване на християнската култура пред лицето на ислямската асимилация в региона. По-късно мощите бяха пренесени в Търново от цар Иван Асен II и бяха съхранявани там до превземането на града от турските сили. След период на многократни премествания те намериха постоянно място в румънския град Яш, където се пазят и до днес.
В народната традиция Петковден се свързва с определени обреди и гозби. На този ден се месят колаци; най-големият хляб обикновено се посвещава на св. Петка. Хлябът и дома биват поръсвани със светена вода, а семейството се покланя трикратно на погачата като знак на уважение и благословение. На обредната трапеза традиционно присъстват овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми. Имен ден празнуват много носители на имена, свързани с Петка: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш и Кева.