Регионалният министър Иван Шишков заяви пред журналисти, че от 2030 г. винетките за леки автомобили трябва да бъдат премахнати и да се въведе таксуване на база реално изминато разстояние по магистралите. Мотивът, представен от министерството, бе, че „далеч по-справедливо е този, който ползва, да плаща – а другият да не плаща“. Подобни възгледи бяха изразени и от директора на Националното тол управление Олег Асенов по-рано през годината, като и двамата свързват предложението с необходимостта от хармонизация със съдържанието на т.нар. директива „Евровинетка“.
Европейската рамка е посочена като основание за промяната, но конкретните текстове от 2022 г. имат ограничен обхват. В приетите от Европейския парламент текстове бе записано, че базираното на време таксуване отпада в полза на таксуване, базирано на изминато разстояние, като в директивата се посочва: „Потребителските такси, основани на времето, по своята същност не отразяват точно реалните разходи за ползване на пътищата…“. Важно уточнение в документите е, че задължителният минимален обхват покрива TEN-T мрежата и основно товарните превозни средства; държавите членки сами решават дали да разширят модела и върху останалата пътна мрежа и върху леките автомобили.
Критики към представената от властта интерпретация дойдоха от Института за пътна безопасност (ИПБ), който категорично заяви, че „твърдението, че от 2030 г. Европейският съюз ни задължава да въведем километров тол за всички леки автомобили… категорично не отговаря на истината“. В становището бе посочено, че имплементирането на подобна мярка за всички леки автомобили ще бъде национално политическо и икономическо решение. Справка, цитирана в медийни материали, показва, че в държави с километрово таксуване нивата варират между 7 и 20 евроцента на километър; за пресмятане бе използван хипотетичен среден вариант от 10 евроцента на километър.
Анализите на възможните последствия сочат, че въвеждането на единна цена от 10 евроцента би довело до значително поскъпване на пътуванията и прехвърляне на част от трафика към безплатните второкласни пътища. Това би увеличило дължината и времетраенето на пътуванията по тесни двулентови трасета, минаващи през множество населени места, което според критиците повишава риска от пътни инциденти и локално замърсяване. В директивата е посочено, че при прилагане на такси трябва да се избягва пренасочване и задръстване на безплатните пътища. В текста беше споменат и парадоксът на тол системата, както и регистрирани съдебни дела срещу АПИ, при които е активна фирма ПИМК.
В публичното пространство е поставен и икономическият аспект, свързан с възможни концесии на магистрали. Властите обмислят бъдещи проекти като „Черно море“, „Рила“ и „Велико Търново – Маказа“, за които има интерес от чуждестранни инвеститори, включително от Турция и Китай. За момента отговор на въпроса дали части от вече изградени аутобани ще бъдат отдавани на частни оператори не е даден. Концесионерите биха получавали по-големи приходи при километрово облагане на всички потребители; решението е непопулярно и остава неясно дали аргументът за европейско задължение ще облекчи политическата оценка на този план.