На 60 години колегите от Четвърта Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ изпратиха в заслужена пенсия Стоил Кешишев. Той бе поздравен от екипа и поставен под традиционната водна струя, която тази комисия използва като церемониален акт при напускане на дългогодишни служители. Събитието се проведе днес пред базата на 04 РСПБЗН и премина при присъствието на служители и близки, които отбелязаха края на професионалния му път и началото на личния му статут като пенсиониран гражданин.
Ритуалът с водната струя бе разгледан като символичен жест, а не като част от оперативна дейност, подготовка или учебно занимание. Стоил Кешишев за последен път застана пред струята — елемент, който през годините е бил част от ежедневието му при справяне с пожари. Колегите описаха момента като завършек на дълга служба и начало на нов етап, при който спомените от службата и деловите преживявания бяха централни. На церемонията присъстваха както членове на екипа, така и родственици, които споделиха емоционални мигове.
Подаръците, подготвени от екипа, бяха съобразени с личната история на Стоил и символиката на професията. Бяха поднесени плакет за достойна служба, авторска снимка от участието му в пожара в Катуница, както и автентичен нож „караколач“. Тортата за церемонията бе във формата на пожарна кола. Дъщеря му не успя да скрие емоцията си, а близките и колегите обмениха спомени и благодарности за годините отдаден труд. Всеки подарък бе представен като спомен за качествата и момента, в който служителят е действал рамо до рамо с екипа.
За признанието към професионалния му принос бе посочено, че на Стоил беше връчен плакет и благодарствено писмо от името на дирекцията, което бе връчено от главен инспектор Владислав Славчов. С особен тон в обръщението се включи и Красен Властанов, председател на синдикалното дружество, който отбеляза голямата празнина в ежедневието на екипа: „Колегите губят един изключително буден, деен и отдаден човек“, беше споделеното. Церемонията завърши с пожелания за здраве и достойно пенсиониране, като акцент бе оставен върху спомена и връзката, която остава между хората в службата.