Понеделнишкият пазар в Пловдив през последните дни функционира със значително по-малко участници. От общо 34 разположени маси търговците посочват, че заети са само седем, което рязко контрастира с предишните години, когато местата били пълни и желаещите да продават били много. Дългогодишни продавачи припомнят времена, когато някои от колегите дори нощували в автомобилите си, за да запазят щанд за следващия ден, докато днес повечето сергии стоят празни и потокът от клиенти е значително намален.
Към по-предишни години пазарът заемаше по-широка територия и се простираше не само в сегашната си част, но и по съседните улици. Продавачите описват онези периоди като по-просторни и по-удобни за работа, с по-голямо разнообразие от стоки и посетители от различни квартали. Сега пространството е ограничено, масите са по-малки и според търговците това допълнително затруднява дейността им, особено когато клиентският интерес вече е намалял.
Промяната през последните пет-шест години е отчетлива и местните atribuират спада на няколко фактора. „Имаше клиенти, защото нямаше толкова големи магазини. Сега сме останали седем-осем души. Потреблението значително намаля“, казва един от продавачите, който работи на пазара от три десетилетия. Други търговци посочват конкуренцията от големите търговски вериги и промяната в навиците на купувачите като основни причини за отлива на клиенти и за намалелия брой сергии.
Понеделнишкият пазар не е само място за продажба на стоки — според продавачите той е бил и пространство за социални контакти и частица от градското разнообразие. Сегашната картина на редуващи се празни места води до опасения, че без увеличение на посетителите и без нови търговци пазарът може да изгуби значимостта си и да изчезне като действащо място в града. Споменът за дните, когато хората спяха в колите си, за да запазят маса, звучи все по-отдалечен пред празните сергии.