Почина акад. Васил Казанджиев, съобщиха пред БТА негови близки. Той бе сред най-изтъкнатите български композитори, диригенти и педагози и остави значимо творческо и изпълнителско наследство. Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейство с музикални интереси. От ранна възраст проявява заложби в музиката — започва да свири на пиано на 10 години, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити.
В детството и ученическите си години той трупа първите си музикални знания във Русе, където от 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев. След завършване на мъжката гимназия през 1952 г. постъпва в Българската държавна консерватория в София, където изучава композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. За ранното влияние в творчеството си самият той споделя: „Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране… Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и оттам се разбра, че имам такива наклонности. Скоро ми купиха пиано и изобщо решиха, че трябва да стана музикант“. За влиянията добавя: „Мога да кажа, че само от Владигеров съм изпитвал влияние… Музиката да тече естествено, без препъвания, без излишно умуване“.
След завършване на консерваторията през 1957 г. Казанджиев бе назначен като диригент в Софийската опера (1957–1964). През 1962 г. основа и ръководи Софийския камерен оркестър (днес камерен ансамбъл „Софийски солисти“), който под неговото ръководство се утвърждава като водещ състав на националната сцена и участва в множество турнета и фестивали в страната и в чужбина. В периода 1979–1993 г. бе главен диригент на Симфоничния оркестър при Българското национално радио. В репертоара му влизат знакови имена като Бах, Барток, Бритън, Вагнер, Берлиоз, Бетовен и Брамс, както и големи български автори.
Дългогодишно бе ангажиран и като преподавател: от 1960 г. преподаваше четене на партитури, от 1984 г. оркестрово дирижиране, а от 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране в Консерваторията в София. В Националната музикална академия работи по „Четене и свирене на партитури“ (1957–1986) и като професор по „Оркестрово дирижиране“ (1986–2002). Между 1996 и 2002 г. бе хоноруван професор по оркестрово дирижиране в Южна Корея. През 2005 г. бе избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2009 г. стана академик.
Като композитор Казанджиев има богат и разнообразен архив — автор е на 124 опуса в жанрове от камерна и симфонична музика до театрална и филмова музика. Сред произведенията му са Симфониета за голям оркестър (1952), Дивертименто (1957), увертюра „Септември 1923“ (1958), „Симфония на химните“ (1959), Концерт за оркестър, фортепиано и саксофон (1960), Първи струнен квартет „Перспективи“ (1964), Втора симфония на тембрите (1968) и симфония „Нирвана за хора и оркестър“ (2000). Композитор е и на музиката за филмите „Тютюн“ (1962), „Шибил“ (1967) и „Боянският майстор“ (1980). Осъществени са над 100 премиери и студийни записи, включени в издания на „Балкантон“, „Гега-ню“, Denon, Kibaton и Harmonia mundi.
През живота си получи редица отличия и членства: от 1954 до 2007 г. беше член на Съюза на българските композитори, а от 1962 г. — на Съюза на българските филмови дейци. Сред наградите са лауреатство на фестивала в Москва (1957), Димитровска награда (1971), званията „Заслужил артист“ (1972) и „Народен артист“ (1980), орден „Народна република България“ – I степен (1984), „Награта на София“ (1990), орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие (2006), „Златно перо“ (2009) и държавни отличия през 2014–2017 г. През 2024 г. Министерството на културата го удостои с награда „Златен век“ по повод 90-годишнината му. Неговата многопластова дейност като композитор, диригент и преподавател оставя траен отпечатък върху българската музикална култура.