Пловдивският районен съд остави в ареста единствено наемателя на помещението, в което се събирали членове на групата „Кръв и чест“ в града — Ивайло Колев. За съучастникът Ивелин Велев бе наложена парична гаранция в размер на 1000 евро, а 18-годишният му син беше освободен от ареста. Тримата са обвинени за проповядване или подбуждане към дискриминация, омраза и насилие, основани на раса, национална принадлежност или сексуална ориентация. Процесните действия и мярката за неотклонение бяха разгледани от съда в Пловдив.
Темата за разпространението и привлекателността на радикални групи сред младежите бе коментирана от Тихомир Безлов, главен експерт в програмата „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията. По думите му проблемът не е появил се внезапно, а е част от продължителна традиция на такива младежки структури. „Не бих казал, че са все повече, но има една традиция. В Пловдив, например, въпросната „Кръв и чест“ се появи публично от 2001 година“, посочи Безлов и припомни инциденти от миналото, включително нападение с тръба над ромски младеж и опит за регистриране на националистическа партия през 2012–2013 г.
Безлов отбеляза, че определени групи и мрежи са познати на институциите, но периодично остават без системно внимание. Той посочи, че при повдигане на обвинения фокусът често пада върху конкретното насилие — пребиване или наръгване — вместо върху квалификацията като престъпления от омраза. Според него последният тежък инцидент с убийството на Младежкия хълм в Пловдив може да доведе до по-голямо обществено и институционално внимание към радикалните младежки групи.
Един от основните проблеми, посочени от Безлов, е свързан с капацитета и инфраструктурата на Националната полиция, социалните служби и образователната система при работа с деца. „Едно от нещата, което се случи във времето, е, че беше разрушена тази инфраструктура, която имаше, свързана с наказателни дисциплинарни мерки срещу малолетни и непълнолетни“, заяви той. Училищата често избягват да докладват инциденти от страх за репутацията си, а детските педагогически стаи и комисии за малолетни и непълнолетни остават с ограничени мерки и резултати.
Психиатърът Веселин Герев обясни психологическите причини, поради които млади хора се присъединяват към такива групи. Той посочи, че не винаги съвсем ясно разбират идеологията и символиката, която използват: „Аз съм далеч от идеята, че тези младежи са наясно с националсоциалистическата идеология… Те са далеч от всичко това.“ Герев подчерта, че екстремните групи понякога запълват „голяма душевна празнота“ — емоционален и емпатичен дефицит, често свързан с отношенията в семейството, самотни родители или домашно насилие. Той добави, че родителският пример и наличие на „водач“ в семейството могат да поощрят ангажираността на подрастващите.
Герев също така отбеляза, че личностните характеристики имат значение за превръщането на идеологическите послания в реални актове на насилие: „Ако човек няма заложено в себе си чувството за импулсивна агресия… няма да отиде и да се занимава изобщо с такава група.“ В заключение Безлов подчерта необходимостта от ясна стратегия за ранно идентифициране и ограничаване на радикални групи, повече инвестиции в технологии и обучение за разследване на комуникацията в затворени онлайн среди и изпълнение на обещанията за специализирани съдилища и структури за работа с младежи с рисково поведение.