Вечерното откриване на изложбата „Пътят на камъка“ превърна галерия „Димитър Георгиев“ в Пловдив в пространство за среща между художника и природния материал. Публиката видя нови и вече познати работи на Огнян Читаков, а куратор на проявата бе проф. Емилия Константинова. Организацията на събитието беше осъществена по покана на собственика на галерията, Димитър Георгиев. Изложбата е представена като концепция за движение през време и пространство, при която камъкът е не просто материал, а активен участник в творческия процес.
Огнян Читаков, ученик на проф. Крум Дамянов и носител на наградата на френската платформа „Сингулар арт“ за 2023 г., показа произведения, които разширяват традиционната скулптура. В центъра на експозицията са паната от цикъла „Знаци“, създадени чрез авторска технология за топене на базалт. Авторът обясни, че камъкът се нагрява до около 1200 градуса, превръщайки се в течност, след което преминава през денонощен цикъл на бавно изстиване, за да се избегнат микропукнатини. „Всичко няколко километра под нас е течно. Камъкът е течен, просто трябва да го погледнеш от друга гледна точка“, каза Читаков.
Философията на изложбата се базира на идеята за съавторство между твореца и материала. Творецът подчерта, че често не налага волята си, а се вслушва във формите, които камъкът подсказва. Като илюстрация на този подход Читаков разказа за един от черните торсове в залата: първоначалната идея била катерица, но отцепено парче указало друго направление и форма, която се превърнала в женски образ. В по-новите си работи той практикува минимална намеса — понякога достатъчни са само два разреза, за да се промени композицията на речни камъни, оформяни от природните стихии в продължение на хиляди години.
По време на откриването авторът проведе и разговор със студенти, в който цитира разделението на Павел Кочев между „живородени“ и „мъртвородени“ произведения. За Читаков скулптурата е дисциплина, която изисква търпение и яснота на намерението, защото работа с твърди скали налага различен подход от този при пластични материали. „Трябва да си буден и гъвкав в процеса“, допълни той, обяснявайки предпочитанието си към камъка пред глината. В изложбата бяха показани както класически етюдни форми, така и по-абстрактни визии, както и примери за негови по-мащабни реализации — скулптурен парк и уникален фонтан в хотел „Хисар“.
Изложбата „Пътят на камъка“ представи спектър от творчески възможности и подчерта освобождаването на древна енергия от материала, според автора. Скулптурите в залата бяха представени не само като обекти, а като елементи, които във взаимодействие с пространството провокират диалог. Посетителите имаха възможност да проследят и технологичната страна на работата, и философските нагласи на автора, които стоят зад всеки експонат и определят начина, по който формите заемат мястото си в галерийното пространство.