Парламентът прие на второ четене промяна в Изборния кодекс, с която отпада ограничението за разкриване на секционни избирателни комисии в държави извън Европейския съюз. Законопроектът бе одобрен в пленарна зала със 151 гласа „за“, 36 „против“ и един „въздържал се“. За промените гласуваха 116 народни представители от „Прогресивна България“, 18 от ДПС, 13 от „Демократична България“ и 4 от „Продължаваме промяната“. „Против“ бяха 28 депутати от ГЕРБ‑СДС и 8 от „Възраждане“, а един депутат от ДБ се въздържа. В хода на гласуването бе прието и изискването декларациите на избирателите в редица случаи да се попълват и подписват пред членовете на СИК, а не предварително.
С измененията се променя и начинът на вземане на решения в Централната избирателна комисия: прагът за приемане на решения става мнозинство — повече от половината от членовете на ЦИК, вместо досегашната квота от две трети. Депутатите създадоха Обучително звено към ЦИК, което ще подготвя обучителни и разяснителни материали и ще поддържа публичен регистър на обучените лица; уредени бяха и правомощията на председателя на комисията. Разискванията по общия законопроект продължиха около три часа и включваха множество предложения и контрапредложения по технически и организационни въпроси.
Стою Стоев („Прогресивна България“) отново защити предложението си прагът за секциите без машинно гласуване да е до 100 избиратели вместо до 300, макар то да бе отхвърлено в комисия. Той представи изчисления за необходимия брой машини — около 2 000 устройства, и посочи ориентировъчни разходи между 3 000 и 3 500 евро за машина, което би довело до обща стойност около 7 млн. евро за закупуване. „По мое изчисление… са необходими приблизително около 2000 машини“, каза Стоев, като аргументира предложенията си с цел гарантиране на равнопоставеност и намаляване на недействителните бюлетини.
Председателят на правната комисия Янка Тянкова посочи процедурни и логистични пречки пред широко разгръщане на машинното гласуване предстоящите избори: обществената поръчка може да стартира едва след влизане в сила на измененията, а производителят „Старматик“ не е дал гаранции за бързо доставка. Тя информира, че по данни на ЦИК годните за употреба машини са 9 600, има 1 500 констатирани дефектни устройства, а останалите не са преминали профилактика. „Проблемът не е само финансов, а и правен… за да не провалим изборния процес, е добре да се въздържим от такива изменения на този етап“, каза Тянкова. Иван Янев (ПП) определи деня като исторически, като отбеляза, че промяната гарантира тайната на вота за хора със зрителни увреждания.
Дебатите включваха и възражения относно премахването на многомандатния район „Чужбина“ — Елисавета Белобрадова (ДБ) заяви, че това лишава сънародниците ни зад граница от възможността да гласуват за конкретни листи и кандидати. Айтен Сабри припомни пакет от 35 предложения на ДПС, сред които замяна на текущите машини с оптични скенери; Тянкова отговори, че това изисква цялостна ревизия на ИК и широко обществено обсъждане. Коментари по темата направиха и Цвета Караянчева (ГЕРБ‑СДС), която подкрепи улесненията за незрящите, и Божидар Божанов, който посочи наличието на 550 хиляди невалидни бюлетини на последните местни избори. В хода на дискусиите бяха представени и данни за секциите с между 100 и 300 избиратели — 1 438 от общо 12 358, в които според поддръжници на промяната гласуват над 200 хил. души, и предложения за наем на 1 200–1 300 машини за тях.