Паметник на поетесата Елисавета Багряна (1893–1991) ще бъде открит утре в двора на столичното 51-во Средно училище, което носи името ѝ, съобщи БТА. Творбата е изпълнена от скулптора Димо Бойчев и ще бъде официално представена пред обществеността при предварително обявено събитие в училищния двор. Монументът се реализира като част от инициативи за запазване на паметта за значими фигури от българската литература и култура и ще бъде достъпен за ученици и посетители.
Училището, което носи името на Елисавета Багряна, е получило това наименование преди 35 години. Организаторите на откриването изтъкнаха ролята на паметника в образователния и културен контекст и заявиха: „паметникът трябва да бъде напомняне на бъдещите поколения за ценностите на патриотизма, свободата и творческия дух“. Дейностите около поставянето и откриването на монумента са координирани с училищното ръководство и местни културни институции.
Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е поетеса, автор на детска литература и преводач, смятана за една от най-значимите български поетеси на XX век. Нейните стихотворения са преведени на над 20 езика и са издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция и Полша. Родена е в София на 29 април в семейството на Мария и Любомир Белчеви и е първото от седем деца; през 1907–1908 г. живее в Търново, където създава първите си стихове.
Гимназиалното си образование завършва в София през 1910 г., след което в продължение на година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско), където и натрупва впечатления от живота в българското село. Между 1911 и 1915 г. изучава славянска филология в Софийския университет, където слуша лекции на редица академични фигури и се запознава с водещи писатели на епохата. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път бяха отпечатани две нейни стихотворения, а през 1915–1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1927 г. излиза първата ѝ книга „Вечната и святата“.
Личният ѝ живот включва брак през 1919 г. с капитан Иван Шапкарев, от когото има син на име Любомир. През 1924–1926 г. е свързана с литературния историк Боян Пенев; под негово влияние започва да използва свободен стих. В периода след 1921 г. се включва активно в литературния живот в София, сътрудничи на редица вестници и списания, а в следвоенните години работи с издания като „Литературен фронт“, „Изкуство“, „Септември“ и „Пламък“. Името ѝ е свързано и с епизоди от обществено-политическия живот, включително като свидетел на дело през 1942 г. Елисавета Багряна почина на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.