Пресъхналият лиман в района на русенската корабостроителница извади на повърхността останки от парахода „Искър“, построен в Италия през 1924 г. Откритието стана видимо заради рекордно ниското ниво на река Дунав и бързо привлече вниманието на местни жители с интерес към историята на града. Плавателният съд, чиито останки са изложени за наблюдение, е на над сто години и бе посочен от специалисти и организатори на културни инициативи като обект с висока историческа стойност за русенската и българската речна навигация.
Йовчо Стоянов, управител на сдружение „Русчук – Старият Русе“, определи „Искър“ като един от трите ключови кораба, донесли началото на официалното българско речно корабоплаване. По думите му двата парахода „Искър“ и „Вит“ са пристигнали в Русе през 1925 г., а третият, „Осъм“, е останал във Варна. През 1935 г. бе взето решение тези мали по размер параходи, първоначално използвани като влекачи, да бъдат преустроени в товарно-пътнически за нуждите на развиващото се държавно речнопараходство, обясни Стоянов пред БНТ.
През първите години след въвеждането им в експлоатация „Искър“ и „Вит“ започнаха да обслужват линията между Русе и Видин и срещнаха голям обществен интерес — само през първата година са превозили над 40 000 пътници. Капитан Александър Каменов описа пътуванията от онова време като продължителни и бавни: „Те се движели с 10–12 километра в час по течението, а до Видин са доста километрите.“ След десетилетия активна служба корабите бяха спрени от движение през 70-те години на XX век.
Първоначално „Искър“ бе предвиден за експонат и бе закотвен край Националния музей на транспорта в Русе, като за зимата се прибираше в лимана на корабостроителницата. Тази практика продължи до 90-те години, когато плавателният съд бе оставен без поддръжка. Коритото бе проядено от ръжда, корабът глътнал вода и потънал в лимана. Преди окончателното потъване голяма част от елементите му бяха нарязани за скрап.
Експертите и хората, свързани с морското дело, изразиха скептицизъм към възможността за физическо възстановяване на „Искър“. „Труден въпрос – какъвто и отговор да дам, винаги ще има недоволни, но според мене не си струва. Той е целият ръждясал“, заяви капитан Александър Каменов. Стоянов също смята, че практическата реставрация е нереалистична, но подчерта необходимостта от съхраняване на паметта и популяризиране на историческото наследство, така че останките да напомнят за ролята на първите български параходи в речния транспорт.