Министерството на здравеопазването започна одит в седем държавни болници – четири в София и три в провинцията, сред които и лечебно заведение в Пловдив, заради значителни различия в цените на скъпоструващи медикаменти, които са извън Позитивния лекарствен списък. Това съобщи служебният заместник-министър Владимир Афенлиев на пресконференция на тема „Колко скъпи са скъпоструващите лекарства в лечебните заведения?“ при представяне на резултатите от извършените проверки. По думите му в някои случаи разликите при плащанията за едно и също търговско наименование надхвърлят хиляди и десетки хиляди левове, което е основание за допълнителна проверка.
Афенлиев поясни, че проверките се отнасят до лекарства, които не са включени в Позитивния списък и се купуват директно от болниците за конкретни пациенти. По негови данни такъв вид поръчки се извършват единствено от държавни болници и са седем на брой. В представени примери едно и също лекарство е отчетено с много различни стойности: Лекарствен продукт А е бил купен в една болница за 46 000 лв., в друга за 424,70 лв., а в трета за 150 402 лв. За други продукти разликите също са огромни – при един случай между 23 018 лв. и 64 375 лв., при друг между 8 000 лв. и 36 000 лв., а при D и E стойностите варират между 18 000–44 000 лв. и 15 000–40 000 лв. съответно.
Проверяващите са намерили и други фрапиращи контрасти между центровете в София и в провинцията. Две столични държавни болници са купили медикамент за между 1 400 и 1 600 лв., докато друга болница в Пловдив е заплатила за същия препарат 10 800 лв. В различен случай две болници в София са платили по 2 300–2 400 лв., а държавна болница в Пловдив – 15 210 лв. Един от най-известните примери, цитиран от зам.-министъра, е медикамент, който е излязъл 517 лв. в София и 8 500 лв. в Пловдив, при напълно идентични търговско наименование, опаковка и концентрация.
Отделно Афенлиев описa реда за финансиране и процедурите при предоставяне на тези лекарства. „Финансирането се осъществява чрез трансфер от Министерството на здравеопазването към НЗОК“, посочи той и обясни, че в бюджета на НЗОК има специален механизъм за такива трансфери, предназначени за лечение на лица до 18 години и за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. След получаване на трансфера НЗОК заплаща директно на лечебните заведения, които подбират медикамента по ред, определен от законодателството: комисия от трима лекари предлага конкретно лекарство за конкретен пациент, болницата договаря доставчик или производител и след прилагане предоставя фактура на НЗОК.
На пръв поглед документацията по поръчките изглежда законова, но заради откритите ценови аномалии е стартиран одит, който да установи причините за разликите. Според зам.-министъра се наблюдава ръст в броя издадени заповеди за одобрение на плащания през 2025 г. спрямо 2024 г., което може да означава, че повече пациенти получават достъп до лечение. В същото време 55,7% от разходите по подадените заявления за 2025 г. са насочени към скъпоструващи нерегистрирани или нес фиксирани ценово лекарства, а финансовата дирекция на МЗ отчита липса на достатъчно детайлна отчетност от страна на НЗОК към министерството.
Екипът на Министерството на здравеопазването, съвместно с Министерството на финансите, възнамерява да въведе промени в реда за финансиране и ценообразуване на тези медикаменти. Афенлиев подчерта, че анализите показват как държавата за 2025 г. и вероятно за предходни години е плащала значително по-високи суми за едни и същи лекарства и че при прилагане на най-ниските използвани цени може да се освободи ресурс за лечението на повече пациенти или за други необходими дейности.