Нов документален филм, продуциран от Мирослав Стамов, тръгва по следите на легендарния тракиец Спартак и изследва древната загадка за неговия произход и обществена роля. Лентата се основава на исторически извори и на научни доклади, обявени по време на форума „Тракийската цивилизация в контекста на България и Европа. Митът за Спартак, символ на безсмъртието“, проведен в Санта Мария Капуа Ветере. Градът е наследник на древна Капуа, където през 73 г. пр. Хр. започва въстанието, ръководено от гладиатора Спартак. По време на конференцията Стамов бе удостоен с плакети от кметовете на Пловдив и на Санта Мария Капуа Ветере за приноса му в културните връзки.
Кратка историческа рамка за Кампания и гладиаторските школи е част от филма. Амфитеатърът на древна Капуа, представен в снимките, някога е побирал близо 60 000 зрители и има добре запазени подземни коридори, по които са се движели бойците и дивите животни преди да излязат на арената. В интервю първият екип разговаря с проф. Антонела Томео, директор на Националния археологически музей, която припомня че „гладиаторските битки обаче водят началото си от етруски или кампански обичай“ и че Капуа е исторически ключов център за обучението на гладиатори. В лентата се включват кадри от амфитеатъра и от пътеката в Националния парк Везувий, където според преданието се криели последователите на Спартак.
Във филма е отделено място и на хипотезите за произхода на водача. Проф. Светла Петрова‑Динева излага изследвания за племето меди, което е населявало левия бряг на река Струма (античния Стримон) и чиито земи впоследствие влизат в римската провинция Македония Първа. В изложението се припомня, че през IV в. пр. Хр. тези територии са засегнати от политика на Филип II и че в по-късно време има сведения, свързващи Спартак с мидийското племе. Възможни версии, цитирани във филма, включват пленничеството му при римски експедиции през 85 г. пр. Хр. или при последващи сблъсъци, както и сведения от Флор и Апиан, че той първо воювал на римска страна, след това дезертирал и бил превърнат в гладиатор.
Културната памет за Спартак въвежда още един акцент в продукцията — широкото разпространение на неговия образ в Европа. В материала са показани монументи като 7‑метровата статуя в Сандански, бронзова фигура в Музея на изящните изкуства в Лил и мраморни образи във Френския Лувър и в Берлин. Посочено е, че в Европа има над 15 стадиона „Спартак“ и десетки спортни клубове, сред които емблематичният стадион в Москва с 24‑метров монумент пред него. Включени са и български примери — стадион и отбор във Варна носят името на тракийския водач.
Продуцентът Мирослав Стамов, в екип с режисьора Борис Славчев и оператора Матео Босолети, заявява, че целта е да се възстанови и популяризира паметта за Спартак чрез основани на извори изследвания и документални свидетелства. В лентата е припомнено и, че има неясноти около смъртта и погребението на водача — според някои римски автори тялото не е намерено, а Плутарх описва присъствието на съпругата му и странни предзнаменования, отбелязани при залавянето му. Филмът събира тези различни пластове — археология, древни текстове и съвременни интерпретации — за да представи комплексна картина на историята и митологията около Спартак.