Днес се отбелязват 70 години от рождението на Александър Иванов, един от познатите имена в пловдивския футбол. Иванов е роден на 19 юли 1956 г. в град Брезник и по-късно семейството му се премества в Пловдив, където той оформя кариерата си. Той е баща на Георги Иванов, който по-късно става президент на Българския футболен съюз и също е бивш футболист. Александър Иванов почина на 34-годишна възраст през 1990 г., но неговата роля в местния футбол продължава да бъде припомняна в годишнини като настоящата.
Футболното образование на Иванов започва в школата на Ботев Пловдив — тогава под името Тракия — където първи негов треньор бе Костадин Мутафанов. С тима на юношите младша възраст през сезоните 1970/1971 и 1971/1972 бе завоюван окръжният шампионат, а на републиканско ниво отборът стигна до осминафинал. В елитната Юношеска група през сезон 1973/1974 г. под ръководството на Косьо Енчев бе спечелена първата за клуба републиканска титла за юноши старша възраст. В изиграните 34 срещи „канарчетата“ регистрираха 20 победи, 9 равни и 5 загуби при голова разлика 65:35.
През сезон 1974/1975 Александър Иванов бе повикан в юношеския национален отбор заедно със съотборници като Славчо Хорозов, Спас Джевизов, Петър Зехтински и Илия Барашки. Същия сезон той дебютира и за мъжкия отбор на Ботев, като вкара в своя първи мач при равенството 3:3 срещу Сливен. В А група за клуба той изигра общо 130 мача и вкара 24 гола, а дълги години носи и капитанската лента. За Ботев има записани два мача в евротурнирите — срещу немския Херта Берлин в Купата на УЕФА през сезон 1978/1979 г.
След престоя си в Ботев, от 1980 до 1982 г. Иванов играе за Марица Пловдив, а през сезон 1982/1983 г. е футболист на Локомотив Пловдив. С „смърфовете“ той е част от трупата, която през 1983 г. вдига Купата на съветската армия — първият трофей в историята на клуба. На международно ниво за мъжкия национален отбор са регистрирани 9 мача и едно попадение, а за отбора Б има един мач. За младежкия национален отбор той е записал 19 участия и два гола, а за юношите — 16 мача и един гол. Днес неговият принос за пловдивския футбол се припомня с уважение и фактите от кариерата му остават част от местната спортна памет.