Малък изследователски самолет бе използван, за да проследи настъпващата тъмнина по пътя на днешното слънчево затъмнение в Северното полукълбо. За мисията бе изпратен реактивен самолет WB-57 на НАСА, който летя на височина над 15 км, за да наблюдава явлението над Исландия далеч от атмосферни прегради като водни пари, облаци и турбуленция. Преследването на сянката бе извършено със скорост около 740 км/ч, което позволи удължаване на времето за наблюдение до близо три минути — спрямо малко над две минути при наземни наблюдения.
Целта на полета бе фокусирана върху слънчевата корона — тънкия, светлинен ореол около Луната по време на пълно затъмнение, който представлява външната атмосфера на Слънцето и се простира на милиони километри в космоса. Короната е обичайно невидима поради яркостта на фотосферата, но при затъмнение излиза на преден план и открива възможност за изучаване на горещи плазмени примки и за измерване на ускорението на слънчевия вятър. В хода на мисията бе планирано и проучване на т.нар. „парадокс на нагряването“, при което атмосферата на Слънцето е многократно по-гореща от неговата повърхност.
На борда на WB-57 бе монтиран комплекс от четири камери в носовия обтекател, които трябваше да заснемат короната с висока разделителна способност в няколко диапазона на видимата и инфрачервената светлина, за да се уловят динамичните промени в слънчевата атмосфера. Изпращането на специализираната апаратура бе организирано така, че да се минимизират атмосферните смущения и да се максимизира времето за наблюдение в зоната на пълното затъмнение. Преследването на траекторията на затъмнението изведе наблюдението над Исландия, където бе регистрирана пълната фаза.
„От нашата уникална гледна точка на Земята по време на пълно слънчево затъмнение учените могат да изследват слънчевата корона по начин, невъзможен от никое друго място в Слънчевата система“, заяви Кели Корек, ръководител на програмата за слънчеви затъмнения в централата на НАСА във Вашингтон. Тя добави: „Слънцето оказва влияние върху ежедневието ни, както и върху спътниците и астронавтите в космоса, и ние можем да се възползваме от този момент, за да задълбочим разбирането си за това въздействие“. В мисията бе заложено събиране на данни, които да допринесат за по-добро прогнозиране на слънчевото влияние.
Исторически слънчевите и лунните затъмнения са били в основата на важни научни открития. Още в IV в. пр.н.е. бе направено наблюдение на извитата сянка на Земята върху Луната, което доведе Аристотел до извода, че планетата е кълбовидна. През 1868 г. бяха проведени спектроскопски изследвания по време на пълно слънчево затъмнение в Индия, при които френският астроном Пиер Жансен и по-късно британският Норман Локиър регистрираха необичаен сигнал и назоваха открития елемент „хелий“. По-късно пълното слънчево затъмнение от 1919 г. бе използвано за потвърждаване на предсказанието на Алберт Айнщайн за изкривяване на светлината от гравитацията.