Националният осигурителен институт съобщи на синдикатите по Закона за достъп до обществена информация, че 7 057 души в системата на МВР едновременно получават пенсия и заплата. При общо около 51 000 служители това означава, че над 14% от персонала са вече пенсионери, които продължават да работят. Към тях се добавят още 1 098 лица, които вече са навършили пенсионна възраст, но все още не са се пенсионирали, което прави над 8 000 служители, които при желание биха могли да напуснат системата незабавно.
Финансовите измерения на явлението са значими. По данни в системата, комбинираният доход на пенсиониран полицай с допълнителна заплата достига примерно от 3 000 до 5 000 евро месечно. Освен това се изплащат суми за храна и дрехи, добавки за прослужено време, практически до два месеца платен отпуск и коледни бонуси, а осигуровките са покрити от държавния бюджет. Увеличението на полицейските заплати с 50% бе остойностено на около 1 милиард лева годишно. Проектобюджетът на МВР за 2026 г. е малко над 4,1 милиарда лева, от които 3,8 милиарда са за заплати и 100 милиона за капиталови разходи; през 2021 г. бюджетът бе 1,8 милиарда лева.
Политическият и управленски контекст показва многогодишна неспособност да бъде намерено трайно решение. През последното десетилетие всяко ново правителство обявяваше реформи в МВР, следвани от кадрови промени и смяна на ръководства, но числата остават високи. През 2021 г. бе обещано изваждане на около 5 000 пенсионирани служители; реално техният брой се увеличи. Бившият вътрешен министър Бойко Рашков обяви реформата за „98% изпълнена“. Настоящото ръководство на МВР в лицето на Иван Демерджиев отново говори за освобождаване на част от пенсионерите, като бе поставено условието, че има „незаменими“ кадри.
Анализът на проблема изисква прецизни критерии и целенасочени мерки, а не само декларации. Истинската реформа следва да идентифицира къде опитът е действително незаменим и къде системата запазва статуквото, да освободи пътя за младите служители, да намали административната тежест и да въведе ясни показатели за ефективност, а не да се разчита единствено на прослужено време. Ако тези стъпки не бъдат предприети, съществува риск настоящите практики да се запазят и броят на служителите, които едновременно получават пенсия и заплата, да продължи да расте.