Националният център за рехабилитация на слепи в Пловдив отбелязва 60-годишнина от създаването си, дни след Международния ден на белия бастун на 15 октомври. От октомври 1966 г. институцията развива програми, целящи да направят хората със зрителни увреждания по-независими в ежедневието — от придвижване по улиците до приготвяне на храна и използване на мобилен телефон без чужда помощ. В центъра идват хора от цялата страна, които преминават през индивидуални обучения в защитена среда и в градски условия.
Дейността на центъра обхваща зрителна рехабилитация, ориентиране и мобилност, полезни житейски умения, работа с компютри и съвременни технологии, физическа активност и арттерапия. „Тук хора от цялата страна се обучават на самостоятелност, полезни житейски навици, професионални умения, достъпни дигитални технологии и най-вече на безопасно и независимо придвижване“, посочва изпълнителният директор Весела Александрова. По нейните думи годишно през обученията преминават около 400–450 души, а програмите са адаптирани към индивидуалните потребности на всеки курсист.
Обучението по ориентиране и мобилност започва в обезопасена среда и постепенно се пренася навън — по оживените пловдивски улици, на спирки и в градския транспорт. Белият бастун се използва както за разчитане на терена, така и като международен знак за зрително увреждане; има дълги сензорни бастуни за сканиране на маршрута и по-къси сигнални бастуни за обозначаване. Преподавателите подчертават, че преодоляването на страха е първата стъпка, а при среща на улицата се препоръчва първо да се попита учтиво дали е нужна помощ. „Достъпната среда е споделена отговорност на всички нас, на всички граждани“, допълва Александрова.
В кабинета по зрителна рехабилитация курсистите работят с увеличителни лупи и други помощни средства, които да оптимизират остатъчното зрение. „Ние не възстановяваме зрението, което са изгубили, но учим хората да използват по възможно най-продуктивния и ефективен начин тази част от него, която е останала“, обяснява Вероника Кертикова‑Тъпчева, преподавател по зрителна рехабилитация и трудово посредничество. В кабинета по компютърни технологии преподавателят Христо Грозев демонстрира говорящ софтуер и приложения за разпознаване на сцени, цветове и предмети. „Няма никакъв проблем незрящ човек да работи по същия начин, както работи един зрящ човек – със същите програми и функции“, казва Грозев.
Практическите умения в кухнята и в ежедневието са част от комплексната подготовка: ориентиране в помещението, разпознаване на уреди и етикетиране чрез Брайл и релефни знаци. Преподавателката Адриана работи индивидуално с курсистите, като мултикукърите и релефните копчета улесняват самостоятелността, а сложните дейности се усвояват постепенно. Сред обучаващите се са 19-годишната Алекса, която се учи да готви и мечтае да стане сладкар и бижутер, и 20-годишният Богомил Иванов, който иска да бъде по-независим. В работилницата по арттерапия Снежана Синджерлиева изработва предмети от глина, а инструкторът по физическа активност Марин Пейджев подчертава, че спортът допълва рехабилитацията и подпомага социалната адаптация на курсистите.