На този ден в историята са отбелязани редица значими събития, сред които е и подписването на Крайовската спогодба през 1940 г., по силата на която Румъния върна Южна Добруджа на Царство България. Това е едно от основните събития, споменавани при годишните исторически ретроспекции. На същата дата в различни години са регистрирани и други важни факти от международната и българската история, които продължават да информират обществената памет и да служат като справка за политическите и културните промени в региона.
Исторически бележки от по-ранни години включват първата военна употреба на подводница от американските сили през 1776 г. (известната Американ Търтъл) и коронацията на император Александър II в Московския кремъл през 1855 г. В политически план е отбелязано формирането на първото коалиционно българско правителство през 1883 г. под ръководството на Драган Цанков. През 1886 г. княз Александър I Батенберг бе принуден да абдикира и окончателно да напусне страната под натиск от Русия; след това бе съставено правителство с водач Васил Радославов и бе назначено регентство в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.
В областта на културата и образованието, през 1897 г. поетът Иван Вазов бе назначен за министър на просвещението. В по-широк регионален контекст през 1913 г. бе дадено начало на Охридското въстание срещу сръбската власт в части от Македония, в което участваха българско и албанско население. Избухването на въстанието и изтласкването на сръбски войски от райони като Дебърско, Стружко и Охридско доведоха до обявяване на „нова война“ от сръбското правителство и до издаване на кралски указ за мобилизация на 11 септември; за потушаването му бяха мобилизирани допълнително около 100 хиляди войници.
Следвоенните и социалните символи на столицата също са свързани с тази дата: през 1954 г. бе открит Паметникът на Съветската армия в София, разположен в Княжеската градина и посветен на Червената армия. Паметникът бе издигнат десет години след формирането на новата политическа система и е предмет на продължаващи дебати относно неговото предназначение и бъдеще; след 2011 г. той бе обект на ред акции и протести, насочени към интерпретацията на историята и съвременните геополитически отношения. На 1964 г. край Габрово бе открит Архитектурно-етнографският музей „Етър“, в който се помещава единствената в България сбирка на народна водна техника — десет експоната, всички в действие, както и занаятчийска чаршия с 16 образци на балканската архитектура.
В списъка с личности, родени на тази дата, е Тодор Живков — виден политик от Българската комунистическа партия, който в периода между 1954 и 1989 г. заема най-високите държавни и партийни постове: първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет на НРБ. Той е заемал и поста кмет на София, участник е в партизанското движение под псевдонима Янко и е известен с прозвищата Бай Тошо и Тато. Тези факти са част от историческите бележки, които се припомнят при годишните ретроспекции на датата.