На 1885 г. в Санкт Петербург бе отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес този екземпляр се съхранява в Историческия музей в Габрово. Първата емисия на Българската народна банка бе сравнително малка — общо 213 000 лева, а най-първият брой на банкнотата носи номер 000001. Номиналът е 20 лева, размерите са 150 на 97 мм, върху банкнотата е поставен воден знак на БНБ, а лицето е оформено с кафяво каре върху светла охра и държавния герб в левия ъгъл.
В годините след Освобождението в обращение на територията на страната преобладаваха сребърни монети, много от които бяха физически обезценени. Левът бе приет за българска парична единица след приемането на Закона за правото на резание монети на 4 юни 1880 г., а на следващата година бяха отсечени и първите монети. Съгласно закона фискалното счетоводство бе определено да се води в левове, бяха установени количествата метал в различните номинали и общото парично предлагане бе ограничено до 15 млн. лева. Левът бе приравнен на френския франк и бе допусната употребата на монети от Латинския валутен съюз.
Парламентът в края на 1884 г. одобри емитирането на допълнителни сребърни монети за 10 млн. лева чрез претопяване на големи количества рубли, събрани като държавни данъци. В следващите две години правителството и Българската народна банка успяха окончателно да изтеглят от обръщение руските сребърни монети. Въпреки това първата емисия банкноти бе зле приета от населението — причините бяха недоверието към новите хартиени пари и заложеното златно покритие, което допълнително намали доверието в тяхната стойност.
На този ден в историята се припомнят и други значими събития. През 1774 г. Джоузеф Пристли (роден 1733 г.) изолира непознат газ, който нарече де-флогистон; той демонстрира откритието си в Париж пред Лавоазие и представи писмени доклади през март пред Кралското общество и в „Philosophical Transactions”. Пристли описва новия газ като „5-6 пъти по-добър от обикновения въздух за дишане и разпалване” и по-късно, при експерименти в Англия, открива това, което нарича „витриолен киселинен газ” (серен двуокис). Газът ще бъде наречен кислород през 1777 г. от Антоан Лавоазие. През 1834 г. бе обявена еманципацията в Британската империя; 770 280 роби бяха освободени, но бе предвидена компенсация за робовладетелите и временна система на „чиракуване” за повечето освободени.
Сред другите отбелязвани дати са създаването на Дунавската военна флотилия през 1879 г., което бележи началото на българските Военноморски сили; дарения от Русия през 1884 г. включваха две миноноски, котвени и учебни мини и големи количества взривни материали, с които бе формирана Минната част. На олимпийската сцена през 1936 г. в Берлин бе въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън и турнирът по баскетбол; Джеси Оуенс спечели четири златни медала. През 1975 г. бе подписан Хелзинкският акт, а през 1981 г. в САЩ започна излъчването на музикалния канал MTV.
Тези исторически факти и дати очертават разнообразни аспекти на развитието на науката, обществото и културата, включително и процеса на установяване на националната парична система. Първата българска банкнота от 20 лева остава документален символ на икономическите усилия след Освобождението и част от фондовете на националните музеи.