На този ден се отбелязват няколко исторически събития: в началото на XV век се развива периода, известен като Османското междуцарствие (от битката при Ангора на 28 юли 1402 г. до битката при Чамурли на 15 юли 1413 г.), в края на XIX век за първи път излиза официалното държавно издание „Държавен вестник“ (28 юли 1879 г.), а в XX век е подписан Букурещкият договор (28 юли/10 август 1913 г.), с който се слага край на Втората балканска война. Всички тези дати са свързани с преустройване и промени в държавните структури и границите в съответните периоди.
Османското междуцарствие бе период на остри междуособици в империята, който някои изследователи описват и като гражданска война. Разпадането след поражението при Ангора бе последвано от борби за власт между наследниците на Баязид I, които с течение на времето успяха да възстановят контрол над държавата. Сред причините за това възстановяване се откроява слабостта и липсата на единна външна политика сред балканските християнски владетели, както и традиционните византийски практики на вътрешни съюзи и противопоставяне, които накърниха възможностите за ефективна съпротива. Битката при Чамурли, последвалите стабилизации и географските промени остават част от сложния преход към нова османска сила.
Първият брой на „Държавен вестник“ бе издаден в София на 28 юли 1879 г.; изданието е основано с Указ №12 от 19 юли 1879 г. на княз Александър I и се издава от Народното събрание. В началото излизаше веднъж седмично, а от 1891 г. – всеки присъствен ден. Първите години вестникът имаше предимно държавно-информационен характер и публикуваше съобщения, новини и телеграми. По-късно там започнаха да се обнародват нормативни актове, договори и други официални документи. През 1950 г. излиза до 30 ноември, когато бе заместен от „Известия на Президиума на Народното събрание“, а от 1963 г. бе възстановено като „Държавен вестник“.
В официалния раздел на „Държавен вестник“ се обнародват закони, укази на президента, решения на Конституционния съд, постановления, правилници и международни договори, а в неофициалния – административни актове на министри и ръководители на държавни и общински органи, съдебни призовки, решения и други известия. Отпечатването на Закона за „Държавен вестник“ бе регистрирано в брой 89 от 6 октомври 1995 г. Тези разделение и практики оформят ролята на изданието като основен орган за официална държавна комуникация.
Букурещкият договор бе подписан на 28 юли (10 август по нов стил) 1913 г. между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция от една страна, и България от друга, и заедно с Цариградския договор сложи край на Втората балканска война. Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България бе принудена да отстъпи Южна Добруджа и да се откаже от претенциите си за Македония; съгласно договора Сърбия получи Вардарския дял, а Гърция – Егейския. За България останаха Пиринският край и Западна Тракия. След подписването на договора България не го прие за окончателен и по време на Първата световна война се присъедини към Централните сили. Както отбеляза Едуард Грей, „всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше”.