Министерският съвет публикува за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗГР), целящ дигитализация на ключови „епизоди от живота“ — раждане, брак, смърт и адресна регистрация. С предложените текстове отпада задължението гражданите да представят удостоверения за раждане, брак, акт за смърт, удостоверение за постоянен адрес и удостоверение за наследници. Нотариусите, съдиите, администрациите и доставчиците на обществени услуги ще бъдат задължени служебно и по електронен път да извличат тези данни от регистрите, с аргумент да се прекрати практиката гражданите да носят документи между институциите.
Проектът предвижда ускоряване на процедурите по раждане и смърт: болниците ще изпращат електронни съобщения директно към общините чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС). В следствие на това срокът за съставяне на акт за раждане се предвижда да се намали от 7 на 5 дни, а времето за преминаване на съобщението от болницата ще стане 3 дни вместо досегашните 5. Заявленията за настоящ и постоянен адрес се обединяват в една бланка, а във връзка с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. всички административни санкции в закона ще бъдат превалутирани — например глобата от 500–1000 лв. ще стане 255,65–511,29 евро.
Въпреки очакваните ползи, обществените консултации изведоха редица критики и практически проблеми. Законът забранява на нотариуси и институции да изискват хартиени удостоверения, което среща трудности при непълен или некоректен масив в ЕСГРАОН, особено за събития преди 2000 г. В случай че данни липсват в дигиталния регистър, институцията ще трябва служебно да поиска документа от общината, което може да блокира сделки, включително имотни прехвърляния, с продължителни забавяния докато общината сканира и връща документа по служебен път.
В обсъжданията бяха посочени и рискове при наследствените производства и при технически сривове. Участници в дискусиите използваха формулировката „Слепият трансфер на грешки при наследствата“, като обясниха, че при служебно прехвърляне на данни грешки, които гражданите биха забелязали при хартиен документ, ще стигат „на сляпо“ до съд или нотариус и могат да доведат до порочни решения или възможности за неправомерно източване на средства. Отделно, ако НЗИС претърпи срив или профилактика, съобщенията за смърт няма да достигат общините, което може да възпрепятства извършване на погребения в почивни дни. Коментатори също алармираха за проблема с дългосрочно регистрирани в места за настаняване — след четири месеца тези регистрации се заличават и се определя служебен адрес в общината, което отваря практика за „фиктивно връчване“ на призовки.
Сред другите недостатъци, подчертани в обсъжданията, е положението на постоянно пребиваващи граждани на ЕС, чиито карти за пребиваване вече не съдържат ЕГН, въпреки че много административни, банкови и здравни услуги у нас изискват този идентификатор. Въвеждането на Централизирана автоматизирана информационна система (ЦАИС) „Гражданска регистрация“ е планирано да завърши до края на 2026 г. Остава да се види дали в окончателния вариант на закона ще бъдат отстранени описаните пропуски и каква ще бъде оперативната организация за работа с непълни или технически неизправни регистри.