Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е сред официалните празници в България. На тази дата в много държави се отдава признание на обществените и икономическите постижения на работническото движение, а празникът често е свързан с демонстрации, митинги и почитане на трудовите права. В България 1 май се пази като неработен ден и има историческа и политическа значимост, формирана през различни епохи през ХХ век.
Произходът на датата е в масовите работнически протести в Съединените щати през 1886 г. На 1 май тогава бяха организирани неофициални национални стачки, в които участваха над 300 000 работници с искане за официален осемчасов работен ден. След тридневни прояви в Чикаго протестите бяха разпръснати от полиция и частни охранители; по официални данни около 200 души бяха ранени и поне четирима загинаха. На 4 май, по време на последвала стачка и протест срещу полицейското насилие, бе хвърлена бомба; при взрива загина един полицай, а шестима бяха ранени. В последвалите процеси седем анархисти бяха осъдени и екзекутирани, а по-късно те бяха оправдани.
Международният отзвук на събитията доведе до политическа мобилизация в рамките на социалистическото движение. На учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж през 1889 г. бе отправен призив за международни демонстрации в знак на солидарност с протестиращите в Чикаго. По-късно, на Международната конференция на социалистите в Амстердам през 1904 г., беше отправен конкретен апел: „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир.“ Конгресът реши, че там, където е възможно без негативни последици за работниците, трябва да се организират стачни действия.
В България първите прояви в духа на Първи май са свързани с инициатива на Типографското дружество през 1890 г. Денят бе официално обявен за празник през 1939 г. След 1945 г. празникът започна да се чества ежегодно от властите на Народна република България. На национално и местно ниво бяха организирани мащабни манифестации, в които по правило участваха държавни служители; маршируващите преминаваха през централните площади, скандирайки лозунги в прослава на труда и работническата класа, а от трибуните бяха поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители. След политическите промени през 1989 г. Първи май запази статута си на официален и неработен ден, но държавата вече не организираше масови официални прояви.